Не ми се пише вече,
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.
Нищо, че с детето станахме с дупето, ...
Ти няма да бъдеш част от мен,
няма да си бялото във моя ден.
Нито ще изгониш сивотата ми,
наситила мастилено душата ми.
Но ще бъдеш моята симфония - ...
Времето е като древна жрица
понявга люби тук, сега и страстно,
а после като весела вдовица,
пренася се на нещичко по-свястно.
Времето е справедлив читател - ...
Интересуват ме полярните кръгове,
лунните затъмнения около очите ти,
ресоарите на мисълта,
и как със джаз да си открадна малко време в рая.
Интересуват ме нюансите, разбира се - ...
Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите. ...
Тежат ми неизречените думи
и раните на тайната болят,
а в тишината топла помежду ни
аз все по-често търся брод и път...
по който Спомените да препуснат, ...
Странникът
Странникът ровеше в кофата с ръка.
Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?
Човек не стар но отишла си бе младостта.
Какъв живот е водил?Какво преживява сега? ...
Завод до завода, мила моя майно льо,
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...
Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...
към с. А.
Помолѝ се за мене в моя миг на обида,
за душата ми, пълна с отровни неща,
че отдавна напират, раняват и викат
тежки думи и жестове, носят тъга… ...
Морето е смело, чаровно момче.
В прегръдките свои ме кани.
Целувало е не едно дамско краче,
дръзко ме гледа. Желае в своите мрежи,
рибарски, то да ме хване. ...
Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.
Причини много... в букет събрани - ...
Беше слънчев ден обикновен,
но по различен бе от всеки ден.
Случайно под дървото те видях
но влюбих се в теб, това бе грях,
който спрямо себе си извърших ...
Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето, ...
Та - питаш ме: "Как става тъй, че нанизваш
след словото - слово, стихът - подир стих?"
И аз сам не зная,но ей Богу - виждаш
как четири реда - на теб посветих!
Подобно дъждец летен, падащ отгоре ...
Сънят ще те чака притихнал в дъжда
на първата пряка потънал в ръжда.
Синджирът на грижите бавно ще чезне.
И мислите твои за случките прежни...
ще бъдат разсечени те без пощада. ...
Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...