Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
Колко са нежни ръцете ти призори, либе,
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
Свлича се тънката риза и като летен вятър ...
Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара, ...
Ще те видя ли някога? Едва ли.
Безмилостно времето пропиляхме.
Но и то, вижда се, не ни пожали.
Отне ни всичко хубаво, което бяхме.
Остана ни надеждата, че душата, ...
Прелитам пак през магистрали прашни,
пред мен е само синьото небе.
В душата ми изгарят чувства страшни,
за туй че съм далеч от твоето лице.
Но давам газ, летя безумно от мъката да мога да избягам... ...
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
Партиен лидер - личност във един портрет,
светец, канонизиран във партийна книжка.
Един добре представен силует,
водач на инвалидната количка
наречена държавна власт... ...
Във душата ми едно такова - меланхолично.
Разбираш ли, аз все пак съм нещо различно.
Думите излизат от мене поетично,
ще опитам да ти кажа нещо лично.
Помниш ли вечер листата, децата, люлките, ...
Омръзна ми да ставам рано сутринта,
на работа да ходя - стотинки да броя.
Ще търся друго място накрая на света,
където е горещо, където има лято.
Припев: ...
Със него кой ще се сравнява тука?...
Бе, к`ъв е тоя Шекспир, пита той!...
Поети, поетеси - на боклука!...
За некадърниците - само бой!...
И недочакал мижави похвали, ...
Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...
Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен. ...
Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...
Намърдах се във твоята прегръдка…
Обичам топлината между нас!
И чувам как сърцето ти препуска,
очаквайки любовния ни валс…
Когато сладостно погалвам ...
СЪС СВЕТЛОТО
Тишината се крие в тъмното на мислите.
Понякога там се прикрива и светлината.
Пият мляко от гръд майчина – истината.
Плевелите изчистват, нахлули в душата. ...
Вятърът полъхващ пресолен,
с вълната на тъгата тъй могъща
обрулва ме като чувал брашнен...
И в спомена един до друг ни връща.
Без любовта, която ти отдадох, ...
Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река, ...
Средата на лятото бавно преваля,
и тъй намаляват най видмо дните.
Но слънцето ярко все още ни гали,
напичат ни здраво лъчите.
По кожата пари дори до чевено, ...
Не се отказвам! Няма да се дам!
Ако е нужно с нокти ще дълбая.
На мойте двамата сина радостта,
готов съм с мъка да платя до края.
Животът ми дори да изтече. ...
Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...
Със яростни камшици - полегато,
дъждът бе гневно УДАРЕНИЕ...
Обливаше със струите земята
почти с върховно вдъхновение!...
С чадър - извита ВЪПРОСИТЕЛНА, ...
Научих се че някога свършва любовта,
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб, ...
Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...
Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак, ...