Poetry by contemporary authors
*** 🇧🇬
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
Морска пяна 🇧🇬
нямат избор и го следват.
Тихо е във дълбината -
разбивайки се, те изчезват...
Енергията ни повлича, ...
Пътеводител през грешките 🇧🇬
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...
Из: " Дневникът на Арти " 14(Голдън ретривър) 🇧🇬
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.
Тя е готина, такава бяла, гладка, ...
Устните ми вярващо целува 🇧🇬
Дяволът след нея боледува.
Ангел на земята се е върнал,
устните ми вярващо целува.
Думите , поникнали при суша, ...
Утолени 🇧🇬
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната, ...
Господарка на греха 🇧🇬
усмивката ти влага сигурност грешна,
косите ти мамят, пленяваш с тях,
с теб щом съм ще страдам аз безутешно.
Очите си сини разтваряш за мен, ...
През годините 🇧🇬
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко, ...
Живей си 🇧🇬
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим, ...
На майка 🇧🇬
и като него беше ти сърдечна, жива
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.
И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд. ...
Жътварят Август 🇧🇬
крият изгрева в морска магия.
Краткотрайна е тази измама.
Никой изгрев не може да скрие.
По узрелите устни на Август ...
Чат с юли 🇧🇬
от първата си сутрин е с рокаджийска пасмина надъхан
да се шляе нетрезво из купони.
Познава се с всички, шантав безхаберник,
задръстил ми е пощата с лични съобщения. ...
Поредно писмо 🇧🇬
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...
Откраднат миг - възкръснал Феникс 🇧🇬
увиснаха във тишината,
словата тайни да запомнят –
молитви в лоното познато.
На онзи храм–оазис топъл ...
Мъжки сонет 🇧🇬
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат ...
Из : " Дневникът на Арти "13 (Голдън ретривър) 🇧🇬
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.
Нищо, че с детето станахме с дупето, ...