Poetry by contemporary authors
Пазя ги 🇧🇬
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
Лъжовница 🇧🇬
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...
Сбъдване 🇧🇬
Но не това, което чакам.
Все още време сънно е.
Сън тежък- неизплакан.
Под клепките изплуват ...
Ръце на поет 🇧🇬
на ничии други ръце на света.
Те ти докосват душата и после оставят
отпечатъци върху хартията,
отбелязвайки всяка луничка и тръпчинка ...
Калейдоскоп 🇧🇬
Гледаш ченге как се прави на поп.
Гледаш как бледият цвят се превръща
в ярка, трикатова, охранявана къща.
Синьото става без напън лилаво, ...
Небесния дом ще делим 🇧🇬
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...
Времето навреме 🇧🇬
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
На момчето, което расте 🇧🇬
и гледай първи да му налетиш.
Пасуваш ли началните ръце,
ти става трудно да го укротиш.
Трудност като срещнеш - смело, ...
Стих от бетон 🇧🇬
Да се надскочим – облага преди вечността.
И се приемаме с всичките си светотатства,
носим си жребия в понатежала торба.
Нощем не спим, а прехвърляме грешки ...
Декемврийска вечер 🇧🇬
изгуби се в мрака,
на декемврийския
ден.
И само една сврака ...
Едно забравено дете 🇧🇬
... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! –
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, ...
Балада на пренебрегнатия 🇧🇬
че твърде много си заета днес.
И пролет да съм- все ще бъда есен,
в душата ми не виждаш интерес.
И да заложа цялата си чест, ...
Спирки 🇧🇬
В хубави и лоши мисли,
Да не продължава в
Мига тоз своето
"Пътешествие" - това ...
Последна нужда 🇧🇬
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
Преди да падне покривът върху ми 🇧🇬
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...
Към пилатовците днес 🇧🇬
Съдете ме и нищо не пестете.
Понасям всяка хвърлена вина,
главата си залагам и ръцете.
Защо така ли? Да! Ще ви река, ...
Болка от Любов 🇧🇬
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...
Излишно писмо 🇧🇬
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
Любимо вдъхновение 🇧🇬
от къдравите светове,
щастливо, чисто, нежно откровение,
което най-навътре ме зове
да видя как се ражда красотата, ...
Петънце от светлина 🇧🇬
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна. ...
В стъпките на влюбените 🇧🇬
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...
Благодаря ти, Боже, че живях! 🇧🇬
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...
Матадор 🇧🇬
и гледаш мрачното небе,
натряскай се до козирката
и вместо Олеле... кажи Оле.
Оле... Оле... Оле... как хубаво звучи. ...
Така минават 🇧🇬
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.
Обличам новите си дрехи, ...
Разбирам те 🇧🇬
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан, ...
Дълбоко 🇧🇬
тихо е вън. Само листата шумят.
Искам те, искаш ме -
не, не е сън. Търсещи очи не спят.
Две отражения гонят се в тях - ...
Всичко давам да си мой 🇧🇬
Не питаш как сърцето диша,
когато теб те няма тук.
През всеки ден в мълчание пиша
по кожата си твоя звук. ...
Моята жена 🇧🇬
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...