Poetry by contemporary authors
Красота 🇧🇬
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...
Сивота 🇧🇬
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели ...
В ателието 🇧🇬
гипсовия прах
там
тя ли бе,
която открих ...
Любима 🇧🇬
красотата ти е несравнима.
И само със една усмивка,
караш ме да те обичам, ах любима.
Действаш ми неустоимо, ...
Довиждане 🇧🇬
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана, ...
По кожата ми тръпките палуват... 🇧🇬
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...
Шах 🇧🇬
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...
Усмивки 🇧🇬
усмивки, усмивки държат ме във плен!
Усмивка доволна, усмивка сърдечна,
усмивка охолна, усмивчица вечна!
Усмивка с презрение, с радост и гняв, ...
Кавалерът, който... 🇧🇬
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...
Преди последното броене 🇧🇬
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...
Любовта е живот - 2 част 🇧🇬
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...
Миражи 🇧🇬
прозират измислено
над плътна водна завивка,
изсипваща облачните си
намерения в кални дюшеци, ...
Без да мисля очаквам 🇧🇬
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...
Похитен живот 🇧🇬
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...
Не е край 🇧🇬
са абстрактни понятия.
Имам шепа познайници
- дишащи хора,
които отвътре ...
Сбогуване 🇧🇬
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те ...
Помен 🇧🇬
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...
понякога съм толкова самотен... 🇧🇬
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после ...
Недей 🇧🇬
когато искам да споделя с теб
моите ранени вени.
Недей мрази ме,
а прегърни ме силно. ...
...че сянката на косъм ѝ прилича 🇧🇬
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче, ...