И сложена на висш пиедестал,
тя, глупостта, ще бъде глупост пак
и с гордостта си, сляпата, без жал
ще мачка истината с подъл крак.
Ще хвърли любовта в дълбока кал, ...
На тебе Господи се моля в тъмнина,
за верен път, посока, светлина.
Израснах аз във мрачни времена,
безбожни, пълни със духовна нищета.
Режим с жестоки комунисти, ...
Шега си прави с нас и светлината,
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.
Усещам те, танцуваш с мен, ...
Рисувам те... или сънувам...
Мъглата... пред погледа се стича.
Криле от цветната есен ревнуват
и ме обгръщат с нежно обичане.
Милват ме ръцете ти страстно. ...
Досадно свикнал все на необичане -
бях почнал да приличам на омразник.
Уж, търся любовта и все се вричам,
а всички до една - от пусто в празно...
И някак си сърцето ми отказа се. ...
Целувам те по устните и по очите.
И галя дългата ти хубава коса!
Продължавам с целувките надолу към гърдите,
красиви са, целувам щръкналите им зърна!
Целувам те, целувай ме и ти страстно сега, ...
На крилата на кръговрата или Мечтание за вечност
🇧🇬
Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен - ...
Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Из лабиринтите на ледения замък
изгубих себе си. А чуждото тегло
над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.
Пред мъртвите отдавна, древни божества ...
Роден съм прилеп, но с душа на пеперуда
и кой наказа ме така, не знам -
Мечтаеща да бъде златна рибка каракуда,
мечтаещ дявол... да се изповяда в храм...
Разкъсам се от вътрешната същност - ...
Търкулнат кестен, уж преместен.
Живот избутан и профукан.
След "ласките" на някой " честен",
се чувстваш точно поизчукан...
Зъби стискаш, уж се кискаш. ...
Не когато...
Не когато в близък хват с друг танцувах,
не когато го прегръщах смеейки се напук...
Чак тази нощ за първи път наистина ревнуваш -
в нощта, в която плача аз за друг...
Искаме законност, ред реален,
да накажат този тип тъй кален,
зад решетките трябва да иде,
че Андрей в отвъдното отиде!
Ами ако беше убил ваше дете - ...
Очите ми блестят в очите твои,
блести и слънцето над тях.
Косите ми танцуват със косите твои,
танцуват в ритъма на влюбен смях.
Сърцето ми тупти в сърцето твое, ...
Днес сричаш, приятелю малък, с тих глас.
Вълшебните букви една по една
показва учителят благ, в първи клас -
да бъдеш научен на добрина.
Азбука българска е Светлина. ...
Едно перо самотно долетя,
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен – ...
Пъстроокият
Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен. ...
Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...
Един приятел болен е от левкимия.
Боже, моля те, таз душа спаси я!
Кратък, уви, е животът на човека
и е към отвъдното тъжна пътека.
Болести, мъки има на този свят, ...
Празни хора, фалш, празни идеали,
какво тук значи някаква си личност*?
Уж сме будни хора, а повечето са заспали,
приятели уж, само пред екрана, трагичност!
Тук всеки пише се на другия приятел, ...