Poetry by contemporary authors
Пътуване 🇧🇬
но пак на прага съм, стоя.
Дали с надежда ме даряват
или обсипват ме с тъга.
Опитвам бавно да прекрача, ...
Пролет 🇧🇬
Борба за светлината се повежда
На всички живи същества
За златните лъчи на пролетта.
Под жарките лъчи на любовта ...
...einander 🌐
meine Gefühle
hintereinander
deine Streiche
nebeneinander ...
**************** 🇧🇬
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.
Години минаха, но още зидам ...
Копнея да съм вятър 🇧🇬
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...
Ода за розата 🇧🇬
но с панделка.
В целофан с пластмасова калинка.
Чакам някой
да ме купи за подарък ...
На Йорик Пирата 🇧🇬
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...
Край реката... 🇧🇬
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата ...
Вечер в Страната на спомените... 🇧🇬
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...
Сламена вдовица... 🇧🇬
... залязващата светлина играе
в отблясъци вълшебни –
жена загледана в Безкрая
и в оживялите легенди, ...
За Пчелите и Хората 🇧🇬
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...
Млъкнала камбанка 🇧🇬
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...
Тя 🇧🇬
С обещания -
Само с мълчание и с нищо друго
Се достига до сърцето й.
Но внимавай! ...
На Димитър 🇧🇬
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...
Закъснялото завръщане... 🇧🇬
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата ...
Посветена нежност 🇧🇬
Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.
Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните ...
Писмо до един ничий 🇧🇬
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока. ...
Луните ни 🇧🇬
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...