Не винаги сърцето чувства всичко.
Понякога замира в страшен студ!
Очите ми говорят вместо него…
И няма фалш. Доброто не боли…
Раздаваш го! Но иска ли го някой? ...
На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци, ...
Направих къща, но е там, далече,
далече и аз от нея съм за съжаление сега.
По-добре така е, когато любовта я няма вече,
там живеят и домуват мойте добри деца.
Не всяка къща може дом да стане, ...
/пред паметника на Яворов в Поморие/
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив. ...
Все още стаята на теб ухае,
пристъпваш нощем тихо във съня ми.
Сърцето ми не иска да признае,
но болката без тебе е голяма!
Все още сянката ти ме приспива, ...
Щом догори́ пленително във залеза морето
и южна нощ разпръсне искри от Вечността,
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Там весело играят... Надбягват се с вълните... ...
Мисълта се издига при някои до небето, при други до около предела им. А загледаните отвъд видимото улавят трепетите на великото съзнание и стават съпричастни с него, като добавят частици от себе си, за да му придадат определеност. И когато малката зарядна частица свети влюбена, великият промисъл зат ...
Непривично приличен, денят ми намига,
без да дава уроци и мъдри съвети.
Автобусът за вкъщи навреме пристига,
асансьорът работи, а лампата свети.
Може би е забравил за своята длъжност, ...
Животът ми съвсем не е безгрешен,
правил съм грешки, уви...
но най-страшните ми грешки са,
че , макар и неусетно , с думи съм наранявал жени…
Думите кол са в сърцето на всеки ...
Защо с очила, не ви виждам очите,
а те говорят толкова много за човек.
Да, с времето зрението отслабва, минават дните,
но много хора крият очите си в този век!
А те, очите, отражение са на душата, ...
"И колко за това ще ти платят?" -
жена ми със сарказъм пита.
И там би трябвало да изкрещя.
Но аз излизам да поскитам...
Мотая се насам-натам самин, ...
Страшилище змеят Горан бе известен
Всяваше ужас в ума на всеки местен.
Тичат да се крият кой където може
На гнева му огнен да не се изложат.
Горан бе змей със огнен нрав, ...
В най-мрачните предели на нощта,
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна, ...
Отново отворих портите на Ада
и през тях сега преминах.
Аз призрак съм, но скоро ще си ида.
Душата ми свободна ще се скита
в света, който дели ада от рая ...
Под огромната бяла луна тази нощ
ще се срещат непознати и влюбени.
Някой стене, а друг е готов да дари
всичко свое. Пътеки изгубени…
Тази нощ и луната помага. ...