На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса. ...
Ще можеш ли да ме обикнеш ти такава,
естествена, добра и малко лоша.
Ще мога ли за теб да бъда всичко,
дори когато аз съм неразбрана.
Ще можем ли живота да отворим, ...
Имаш ли смелост, себе си да бъдеш,
да преследваш всяка своя мъничка мечта.
Имаш ли смелост, себе си да бъдеш,
да мечтаеш дори през нощта.
Имаш ли смелост, себе си да разгърнеш, ...
Във сърцето ти аз ще остана
и когато ме няма при теб...
Ще изгрявам със слънцето ранно.
Ще съм облак. И късче небе...
Песъчинка ще бъда в дланта ти, ...
Потънах в карамфиления залез
с крилете на отлитащата птица.
Направи слънчев лъч последен разрез
в опиянената от гледката зеница.
За миг преминах в другото небе, ...
Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...
Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.
Той започна да говори за има̀нето на татко, ...
Ръждясал стон. Разкапала се Скръб.
Пияна Страст. Любов развратна.
Прекрасна мебел... от вековен дъб...
Смъртта единствено в Живота е безплатна!
Разпъната Надежда. Изнасилена Мечта. ...
Вечер в Страната на спомените...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича –
а в него ти завинаги си: Моето момиче!... ...
Сърцето на мама бе много добро,
тя не познаваше никакво зло,
завист и омраза не изпитваше тя-
само обич имаше в нейната душа.
Щастлива или тъжна-такава жена, ...
Открихме заедно, че много го обичам -
лятно нежен, топъл, кротък, дъжд
под който ти се сгуши в мен.
И името ти капките му сричат!
А аз с прегръдката на мъж ...
В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...
Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...
Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...
В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...
Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
В друг живот била си само моя
В друг живот “дом” била съм аз
В друг живот за мен си ти мечтала
И чакала си ме с любов във вас
В този някак се разминахме ...
Първи телезрител е нашето магаре,
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...
Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...