Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето, ...
Та - питаш ме: "Как става тъй, че нанизваш
след словото - слово, стихът - подир стих?"
И аз сам не зная,но ей Богу - виждаш
как четири реда - на теб посветих!
Подобно дъждец летен, падащ отгоре ...
Сънят ще те чака притихнал в дъжда
на първата пряка потънал в ръжда.
Синджирът на грижите бавно ще чезне.
И мислите твои за случките прежни...
ще бъдат разсечени те без пощада. ...
Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...
Дантелите на моите кошмари
не са изплетени от дом за пеперуди.
Те раждат се от осмокраки твари,
продукт отровен на токсични зъби.
И нямат свойствата на вещество, ...
Потиснато си днес и сивото не ти отива.
Не е по моя вкус готическия ти перчем -
от стръмните вълнички тръпки ме побиват –
вещаят неочаквани обрати и при мен.
Не съм достатъчно могъща да събера ...
Мечтаеш ли за пурпурния залез
над изумруденото ни море?
В зениците ми пламък да запалиш
да стоплиш леденото ми сърце?
В душата ми се борят бесовете, ...
Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...
Много често се заблуждаваме, че парите са всичко, да наистина без тях не можем, но те не са всичко те са средство за преживяване. Ето случай за едно глезано дете. Дете което беше свикнало всичко да е негово и каквото поиска да го има. Родители те можеха да си го позволят бяха едни от най-богатите. Д ...
Поет и поетеса (раздяла)
Поет и поетеса отново са сами,
бяха заедно но съдбата така реши!
Заедно редяха своите мисли и слова,
срещнаха един до друг те заедно Любовта! ...
Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...
Най-страшно е посредственост да виждаш.
Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.
Парадът на невзрачните не те убива,
а стихоплетствата им рухват под праха
на времето с индиферентен поглед, ...
Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
от пропиляно време, грешки, самота...
На пътя не излизай, духат ветрове сега, ...
Вярно годините доста минаха
и понатрупах повечко кила.
Скрита уютно под родната стряха
спазвам съпружеските правила.
Ала днес сякаш гръм се стовари ...
Укроти стихията на твойто слово
не погубвай себе си и мен!
Като Везувий, стой далече и високо,
че лавата му ме обгръща в плен...
Ключът си към сърцето аз не крия ...
Всяка силна жена знае своята цена...
Има свои криле. Има свои стремежи.
И с походка ефирна върви по света.
Но макар че е силна, тя е крехка и нежна.
Всяка силна жена крие сълзите си. ...
Изминаха дни и години но ти не си до мен, не видя твоето малко момиче колко бързо порасна и пое по своя път. Остави ме с голяма тежест на сърцето, която ще нося докато сърцето ми бие. Когато се погледна в огледалото виждам теб горда, силна и непобедима благодаря ти тате за тези безценни дарове. Ах к ...
А утре ще е по-добре от днес.
Аз вярвам във ината на Човека.
Дори орисани за кръст злочест,
на болката ний вечно търсим лека.
Знам, утре ще е по-добре от днес. ...
Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.
Устремен нагоре, погледът е към върха. ...
Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...