Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Приключения високо в планината 🇧🇬

Когато от топъл дъжд
планината бе окъпана веднъж,
аз и татко с колата
отидохме на хижа в гората
с много добро намерение - ...

Qndov

Poetry » For children

647 2 9

Алжир 🇧🇬

Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка ...

bogpan

Poetry » Love

482 3

Писмо до Лапландия 🇧🇬

Дядо Коледа, не премина
без тебе и тази година,
в шейната сте със Снежанка.
Аз и братчето сме двамка,
имаме си мир, храна, ...

Стефанин

Poetry » For children

430

Сега 🇧🇬

Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, ...

Miro_Кrastev

Poetry

399 1 1

Еден од малкумина 🇲🇰

Тој беше еден од многумина
и сакаше да го сакам,
дури ми носеше
полиња со афион.
Женственоста ми беше на штрек, ...

SanjaMKD

Poetry » Love

358

Пред прага на лятото 🇧🇬

Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша, ...

Аделаида

Poetry » Other

435 1 2

Детство 🇧🇬

На избледняла снимка от стар албум -
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин, ...

silverfox52

Poetry

294

Някъде, на село... 🇧🇬

С огромни усилия той,
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора… ...

dorageorg

Poetry » Other

417 3 8

Когато дойдат тежки дни 🇧🇬

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.
Пътеките сами мълчат, ...

BiberceMuharemi

Poetry

353

Наследство 🇧🇬

И споменът за дядовия двор
със миналото мъртво ще те плаши.
Валери Станков
Самотата търси нови времена.
Самотата живее в спомените... ...

Ranrozar

Poetry

353 5 13

Часът на пеперудата 🇧🇬

С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...

jenyivanova

Poetry » Philosophical

626 12 9

Без нюанси 🇧🇬

Б Е З Н Ю А Н С И
Животът не е даденост,а Предизвикателство,
ако се дърпаш и не желаеш,да го приемеш,
той те връхлита със своите издевателства
и те шамаросва по дупето, ...

krasio0109

Poetry

249

Затишие 🇧🇬

Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...

svetlitschka

Poetry

428 2 3

Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа ) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...

agferdousi65

Poetry » Odes and poems

403 3 2

Звездна нощ 🇧🇬

Там, в полето,
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Landscape

389 2

Тя усмивката лекува дваж 🇧🇬

,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...

Qndov

Poetry » Humorous, Philosophical

577 2

Соната при пълнолуние 🇧🇬

СОНАТА ПРИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Опитах се да си простя за всичко –
за писъка, в сърцето утаен,
заблудата, че ако те обичам,
то непременно ще останеш с мен. ...

yotovava

Poetry » Love

417 7 13

Аз мога всичко и не мога нищо 🇧🇬

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

427 3 6

Лъскав ланец 🇧🇬

Лъскав ,ланец,пич от класа...
Думите му нямат смисъл скрит.
Хубавец,хвалебствено към себе си
държи се,че чак се мисли за велик.
А той ...е ,низше ,същество,мерзавец!? ...

aap

Poetry

416 2 6

За принца с белия кон 🇧🇬

Потропват из заспалата гора
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...

ДИС

Poetry » Humorous

648 5 18

Къщата на дядо 🇧🇬

КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...

Валери_Станков

Poetry

421 5 5

И никой нищичко не чу и не видя 🇧🇬

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

vega666

Poetry

520 15 9

C трохи отрицание птиците храня 🇧🇬

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...

Patrizzia

Poetry » Love

433 3 5

Как да проумеем 🇧🇬

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...

valiordanov

Poetry

459

Радикално заљубена 🇲🇰

Има ли острилка за мојот вид?
Има ли втор живот
за мушмулата што ја гризнав
дури бев бесна?
Зависноста од книги ...

SanjaMKD

Poetry » Love

372 1 2

Самотна къща 🇧🇬

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...

АниИванова-стихове

Poetry » Other

463

Емигрантка 🇧🇬

дъщеря ми замина
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...

bogpan

Poetry » Free verse

519 2

Сънувах сън 🇧🇬

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

M1234567891

Poetry

575 7 14

Забрана за влюбване 🇧🇬

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

606 8 18

Ако можех… 🇧🇬

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

Yuri

Poetry

483 3 11

Обикновен 🇧🇬

Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...

honesty

Poetry » Other

460 2

За мен е чест 🇧🇬

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...

velikataniki

Poetry

476 2

Моя горо 🇧🇬

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...

Miro_Кrastev

Poetry

394 1

Спомени без адрес 🇧🇬

Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...

MihaelaPetrova

Poetry » Odes and poems

479 2

Стреляй, Орис, точно! 🇧🇬

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...

agferdousi65

Poetry » Other

502 1

България 🇧🇬

Родила ме е мене българска земя,
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...

IordankaDobreva

Poetry

335

За милосърдието ... 🇧🇬

От Бога сме създадени –
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...

dorageorg

Poetry » Other

448 3 9

Всичко, което искам в този момент, е да се махна от живота си. 🇧🇬

В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...

BiberceMuharemi

Poetry

354

Остани 🇧🇬

Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...

GerySimitchieva

Poetry » Love

515 2 1

Изпущане на парата 🇧🇬

ИЗПУЩАНЕ НА ПАРАТА
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...

krasio0109

Poetry

266

Poetry by contemporary authors

Приключения високо в планината 🇧🇬

Алжир 🇧🇬

Писмо до Лапландия 🇧🇬

Сега 🇧🇬

Еден од малкумина 🇲🇰

Пред прага на лятото 🇧🇬

Детство 🇧🇬

Някъде, на село... 🇧🇬

Когато дойдат тежки дни 🇧🇬

Наследство 🇧🇬

Часът на пеперудата 🇧🇬

Без нюанси 🇧🇬

Затишие 🇧🇬

Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа ) 🇧🇬

Звездна нощ 🇧🇬

Тя усмивката лекува дваж 🇧🇬

Соната при пълнолуние 🇧🇬

Аз мога всичко и не мога нищо 🇧🇬

Лъскав ланец 🇧🇬

За принца с белия кон 🇧🇬

Къщата на дядо 🇧🇬

И никой нищичко не чу и не видя 🇧🇬

C трохи отрицание птиците храня 🇧🇬

Как да проумеем 🇧🇬

Радикално заљубена 🇲🇰

Самотна къща 🇧🇬

Емигрантка 🇧🇬

Сънувах сън 🇧🇬

Забрана за влюбване 🇧🇬

Ако можех… 🇧🇬

Обикновен 🇧🇬

За мен е чест 🇧🇬

Моя горо 🇧🇬

Спомени без адрес 🇧🇬

Стреляй, Орис, точно! 🇧🇬

България 🇧🇬

За милосърдието ... 🇧🇬

Всичко, което искам в този момент, е да се махна от живота си. 🇧🇬

Остани 🇧🇬

Изпущане на парата 🇧🇬

Queue