Един плъх решил да стане крал...
И взел че кашкавала на един Народ открал.
Поука – ако някой тука е научил що е,
туй Народ, няма никога да се срамува...
а ще бъде горд. Страх, не страх аз за себе си ...
Дали съм бил: трепач или балък?
Сред калните пътечки на живота –
признавам си, въртял съм и чекръг,
но никога – Черешката на вота.
Затуй сега със белег от синджир. ...
Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...
Не Бог е над тебе, не демон те спира,
добротата живее, където душата намира.
Не в храм от камъни, не в чужди слова,
а в ръката ти топла и в чиста следа.
Не търси във небето спасение ново, ...
В сърцето ми тъгата утихва.
Спомените идват, като сенките на старото,
В очите ти откривам стари зори.
Всеки дъх е изпълнен с болка и тъга,
Без теб всичко е просто празно езеро. ...
"П А Р А Л Е Л Н О С Т И"
Истинската поезия е низ от мигове,
всеки от които способен е,да побере
Времето Безкрайно на Вечността
и с едно трептящо,горещо,просто-Обичам те ...
Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...
Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...
Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...
След всеки стих в откровения от мен написан...
След всеки хубав коментар!?
След притеснението, че съм недоучен
и нямам ценз голям нито титли!
А съм просто самозван драскач. ...
Днес денят е достоен за приказка,
сякаш прекрачил от филмова лента...
с аромати на вчерашен дъжд е пропит
и светлината на кехлибар от утрото взета.
Старият град задиша със зеления пулс ...
Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...
Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
Едно горещо лято - край Созопол
морето бе излято от стъкло!
Пясъкът бе фин и страшно топъл!
Едно момче на плажа бе само.
А недалеч - едно - добро момиче ...
Пролетта във мъжките очи
рисуват я жените със крачета -
Щом дойдат топличките дни
по-нежен им е много силуетът...
Нали се сещаш, няма ги палтенцата, ...
У С Т Р Е М
Не четем книгите само заради формата им на изява,
а и заради историите на героите описани в тях
и търсим заедно с автора вечния смисъл,
който е винаги там,все нейде пред нас. ...
Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш, ...
За поета трябва празен лист хартия или пожълтяла книга.
Подострен молив за перо и коляно за подлога е добро.
Поетът също се нуждае от чаша течност - алкохолен градус!
Мезе по вкус ще трябва, та рими да римува, съчинява...
От кутия, цигара щом извади, поетично времето му ще минава. ...