Моя Любов, ако в сънища идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Тръпне сърцето, в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си ми жаждата, дето не гасне, ...
...И така:реших да споделя, онова което не се забравя!
От нощите ли общи побелях, или от дни, които остават?
Вървях към дълговечен зов,препъван и от зли пътеки.
Търсех тайни,търсех и любов, с която Бог дарява всеки.
Колкото непостижимо е това, колкото и да бъде трудно - ...
Главата ми е взрив от ендорфини!
Прелива от искрящи допамини –
че иде ми Земята да повдигна
и чак до Слънцето със нея да достигна!
Какво от туй, че вън вилнеят бури ...
Може и да е наивно, но все пак,
в следващия ми живот, желая -
щом си ида, от Бог приета в Рая,
да се видим Там с души прекрасни...
Отново да се срещнем, каква радост, ...
Когато ти липсвам, иди на брега.
Загледай водата и помни –
Където и да съм, винаги с мен те нося.
Нека вятърът да ти напомни,
Че винаги ще те обичам. ...
Поели в шепи пясъчното злато,
а то изтича – нищо не държим.
Духът ни търси друго, непознато,
което да не се превръща в дим.
Зазидахме душите си в предмети, ...
Ти беше назначена със протекции отгоре.
Тоест, беше издигната със връзки, нали?
Каза: "Тези постове са за определени хора.
Само това ще ти кажа. Това запомни...."
Запомних го, и вече ми е пределно ясно: ...
И казват ми – очите ти не са видели.
Какво разбираш, ти, бездомна от любов.
Незряща да съм, като слепите недели,
за теб пребродих, зная този свят суров.
И казват ми – съвсем не са непогрешими, ...
Днес листът ми е празен. Като чаша,
в която съхнеха петна от вино.
Уж пишех всичко, за което страдах...
Но щом и ти си тръгна... Аз изстинах.
Изстинах не към теб. ...
Утре ще пусна обява във вестника.
Един мъж търси щастие, ще спи в гаража.
Какво му е нужно - легло, електричество и прозорци.
Ти си всичко, което има на ум, бъди добър и се обади.
Заради теб, тази, с която живея, е тъжна и пие. ...
Забравил ли съм как се пише с кърви
и пулсът на сърцето в своя стих?
Дали не съм във плен на думи-курви?
Дали поетът в мен сам не убих?
Превърна ли се в навик уникалното, ...
Колко е силна тревогата нощем
знаят стрелките събрани и още
стъпват на пръсти в заспалата стая,
без да се спират над мен да гадаят.
Стихна обидата, в пяна се свлече, ...
Тя беше момиче с красива черна коса,
отиде си млада от този свят с тъга.
Никога не усети мъжка ласка, обичта,
младото момиче пред живота избра смъртта!
В стихове изразяваше своята душа, ...
За Стражица, през вековете търпяла,
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...
Мъничко, нежно... с крехко вратле
и гугличка чудна от свежест обляна,
кокиченце смело, под юрган снегове
приветства деня със свойта премяна.
Разпръсва навред своя благ аромат, ...
Откровение на адвокат Людмил Рангелов за случая "Петрохан"
🇧🇬
"Силогизмът ми явно стана брилянтен -
празни стомаси застреляха шестима!
Постът ми изглежда си като вакантен -
Доньо, героите ти веч са четирима!"
budnaera.com/2026/26-02-11-B-b55e2.html
Чух би камбаната там някъде звънарят,
мъгла кълби се, тежки, сиви повесма.
В небесната камина тихичко изгарят,
стотици мои неизпратени писма.
Измръзнали са вън бездомните, треперят, ...
,,Обилен“ сняг ,,затрупа“ пак градчето.
Три пръста беше. Някъде – един.
По принцип изненада ни и ето,
не мина даже кьорав снегорин.
Студът изпълни ролята си гадна, ...
Под бронята тежка на бялата зима,
кокиче разцепи студения свят.
Разпали се бялото – жива картина,
разтвори в сърцето си пролетен цвят.
Снегът под нозете прошепваше тайно, ...
Когато гроздът на лозата натежи
и зъ̀рното набъбне с еликсир неземен,
когато в дъбовите бъчви прекипи
и всяка глътка полудее във вените,
не е ли хубаво да бъде споделено ...