Притихнала под мрачни дънери
С корони до луната стигащи
В Нощта пред празника е тихичко
Илинден бавно в нас пристигаше
На сутринта ще бързат всички ...
Бавно стъпвах в снега и обзет от нега,
те видях да се качваш в трамвая.
Тихо седнах до теб и си купих билет -
с теб поисках да стигна до края!
Беше луд този миг... и прехапах език - ...
– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина – ...
Когато с този свят се разделя,
не искам ти за мене да тъгуваш!
Бъди с онази рокля на цветя,
с която сетих първи път да ме целуваш!
Не страдай, не тъжи, ще съм до теб, ...
Рушиш и възкресяваш неуморно себе си.
Мълчиш и разговаряш пак със себе си.
Събуждаш и приспиваш нещо в себе си,
а то бълбука, дреме и шепти
изгарящо във теб - от само себе си.
Няма да приема да съм с друга.
(Не могат да обичат като теб).
В очите им аз нека да съм лудия,
написал най-безумния куплет!
Сърцето утре и да спре, ...
Настъпват празници и всички
съзряха незабелязваните хора.
Запротягаха ръчички с парички,
без мисъл за живота им в коптори.
Коледа е! На промоции купуват ...
Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.
Но в душите скътан той остана. ...
Ето, ето, свършва полето, след него идват планини високи и реки дълбоки
Пеят птички пременени из клоните зелени
Животинки шарени тичат из цветята алени
Във водите чисти плуват рибите златисти
О, човече, опомни се, ти природата пази си ...
Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...
С нещо ново, снещо старо взели за късмет,
да изпратим и посрещнем по "масло и мед".
По-богата, плодородна пълна със цветя,
като наша майка родна нека да е тя!
Да закриля и отрича, както е дошло, ...
Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...
Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...
Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...
Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха, ...
Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...
Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек, ...
Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...
Есенно пъстри край мене цветята ...
Отведи ме надълбоко във душата си,
дръж ръката ми във своята ръка
и по кожата ми слагай отпечатъци,
за да бъдеш с мен щом празна е нощта.
Отведи ме там дълбоко в мислите, ...