Търсих те аз неуморно,
писах ти по цели дни и нощи.
Имала съм нужда от теб безспорно,
но чувствата лека по лека в мен загаси.
За вниманието ти жадувах, ...
Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.
Трепка сърцето от заседнала любов, ...
Едно вълшебство нежно ме докосва
душата с обич светла се изпълва,
лице сияйно пак ме омагьосва
и празнотата тайнствено запълва!
Надеждата у мен възвръща ...
На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...
"Двойно скочиха заплатите
за последните две години,
ама на министрите, депутатите.
Народе, лъжем те, зарежи ни*!"
*Тоест лъжата на Бойко в този случай е очевидна и плитка, защото няма как в бедна държава заплатите(тоест всички заплати) да се увеличат двойно само за две години и затова хората не тряб ...
Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
Сладни ми по устните сладка черница,
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена – ...
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
Есента рони листи от моето тяло.
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
Здравей, тъга! Запей, душа!
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...
Какво безумие, че те обичам,
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
За празника поднесох нежно цвете,
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
Не спирай да обичаш, нито да мечтаеш!
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
Къде ще избягаш? Аз съм копнеж.
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...