Poetry by contemporary authors
Между първа и последна спирка 🇧🇬
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...
Пеперудено лято 🇧🇬
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...
Без капка неудобство 🇧🇬
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...
Тишината в прегръдката шепне... 🇧🇬
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...
Спомен 🇧🇬
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
Над нещата - Четвъртък 🇧🇬
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
Подслушване на тишината 🇧🇬
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
Дяволски добра 🇧🇬
И ,ако Дявол беше тъгата,то Дявол беше душата.
И, ако Дявол ми беше сърцето, то ангелът беше
далеко. И , ако всичко в мен беше тъга, то къде
беше Господ сега ? Явно ми беше сърдит, че ...
Намерена 🇧🇬
дочакало подаръка жадуван...
Намерена- притихнах в две ръце,
духът ми усмири се излекуван.
И времето забави своя ход. ...
Разстояние 🇧🇬
По-голямо става с всеки ден.
И не час два даже дни,
А огромна пропаст сърцата дели.
Търпение 🇧🇬
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...
По въжето 🇧🇬
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
Отрова от любов 🇧🇬
с листа от злато, накапали безчет.
Облечена във есенна премяна,
вървя наперено по моя път напред.
Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен, ...
Отражения 🇧🇬
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
Борба 🇧🇬
не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз, като твоя творба,
избягах с криле на орлица.
Амбиции, голи мечти, суета ...
Отрезвяване 🇧🇬
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив ...
Човек да си останеш 🇧🇬
политическите мърши,
превърнали света във драма,
която зле ще свърши!
Видиш ли ги ти, че драпат, ...