Не искам да виждам, защото са лъжи!
Не искам да виждам, защото боли!
Не искам да виждам, защото къври!
Не искам да виждам, защото тежи!
Не искам да чувам безпочвени думи! ...
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...
Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...
Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
Ще се маскирам и ще гледам страшно!
Надявам се да сплаша всичко живо
и всичко минало, и всичко най - сегашно,
да стресна лошото - да си отива!
Ако е нужно ще помоля скъпият ...
Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...
Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...
Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...
/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...
Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...