Poetry by contemporary authors
254.5K results
Правото да живеем... 🇧🇬
Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...
995
2
4
На светло 🇧🇬
Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
735
1
Няма ли лек 🇧🇬
Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...
627
2
Балада за двата таралежа* 🇧🇬
В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
1.5K
6
8
Иржи 🇧🇬
Пуснеш стих или пък проза
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...
1.2K
6
16
В руините на Вишеград 🇧🇬
Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
586
4
9
Дали 🇧🇬
Боли ме,
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...
886
Опиянение 🇧🇬
Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
809
Легенда за скала "Момата" 🇧🇬
/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...
1.5K
4
10
Диалогика 🇧🇬
В квартално кафене си пиех чая
и разговор дочух - съвсем накрая.
На масата съседна двама млади
горяха на любовните си глади:
.......................................................... ...
и разговор дочух - съвсем накрая.
На масата съседна двама млади
горяха на любовните си глади:
.......................................................... ...
1.1K
1
съдба 🇧🇬
Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.
Търсил дирил той навред,но без късмет.
Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица съзрял.
Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.
Изведнъж слънцето се скрило,небето се ст ...
Търсил дирил той навред,но без късмет.
Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица съзрял.
Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.
Изведнъж слънцето се скрило,небето се ст ...
810
Идвайте на мокро 🇧🇬
В Англия вали така,
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...
756
1
1
Кръстът на времето 🇧🇬
Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...
736
