Poetry by contemporary authors
Не на мене, жено, тия! 🇧🇬
с двор голям за рахатлък.
Първа се нанесе тъщата.
Що ли? Що'т съм будаллък!
Гъсто мляко от комшията ...
Омръзна ми 🇧🇬
да мисля позитивно и на глас
в една комуникация банална,
която всеки ден протича между нас.
Не приемам любопитството нездраво ...
В ъгълче на дума 🇧🇬
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята ...
Доброто 🇧🇬
ще пиеш от сърцето,
където блика любовта
на Бога към детето.
Ако си истински добър ...
В памет на Дядо Добри 🇧🇬
Вече те няма, над нас грее твоята звезда,
в сърцата ни ще остане твоята доброта.
Превил си ти на две своята снага,
Ти гледаш ни тих и смирен отгоре на небето сега, ...
Младост 🇧🇬
На сърцето сили даваш в борба.
Безценен извор изчерпаем
и за душата нужните крила.
Оръжие срещу всеки враг и корист, ...
Унес 🇧🇬
да пълзи по сухата трева
и – унесен в неспокойна дрямка,
се изгубих в своята глава.
Надълбоко някъде във нея ...
Шамар 🇧🇬
погледни на земята, отзад, зад гърба...
Усети миризмата на кръв по листата,
усети на сърцето си свойта вина...
И плачи за направени грешки предишни, ...
Весели се сърцето в мен 🇧🇬
искам с теб да съм до края,
само с теб усещам, че живея,
чувствам сякаш съм в рая.
Изпълваш с радост ти сърцето, ...
Сбогуване 🇧🇬
Животът си отива с едно дихание...
Изтича като капка мед
от восъчната пита на сърцето.
Изгаря тленното до шепа пепел... ...
Обичам сините му истини 🇧🇬
и още няколко милиона,
за които дръзна да се бориш!
В списъците на истински свободните
никога не ще отпаднеш. ...
Снаха 🇧🇬
девойко в китна премяна.
Щом си песен запееш
и славея, че надпееш.
Щом си хоро заиграеш, ...
По острието на везната 🇧🇬
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник, ...
Към духа на Левски 🇧🇬
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...
Наследство 🇧🇬
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
Хайку (34) 🇧🇬
трептят листата на брезата
от докосването