В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...
Тръгни си и не се обръщай.
Тръгни си и кажи ми сбогом.
Тръгни си и не се опитвай пак да ме докоснеш
С устните ти, от които се нуждая.
С очите ти, за които тайно си мечтая. ...
Срещаме се с теб щастливо,
в този миг и в нашата мечта?!
Знам, че минало и бъдеще се сливат,
във едно безвременно сега!
Там където сме със теб честити ...
Как Морето ще мога да сложа в бутилка?
Как да опиша тез красиви цветя?
Като на ябълка райска – с една малка костилка
ще ги посея на топло – в мойта душа!
Родена в Обич – една свидна рожба, ...
Да ти призная – не се подарявам,
нито съм склонна живот да продам,
но пък готова съм аз да раздавам
и за душата да бъда балсам.
Моята обич е силна и нежна, ...
1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка, ...
Пак съм на тема "Така ми се иска"...
Сега ще опиша мъжете поети –
задача по-трудна, но аз съм по риска –
как "мечтая" за тях – ще разкрия в куплети!
На Роберт за музата нощем мечтаех, ...
Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
Животът е загадка неразкрита,
безкрайна битка между да и не.
И не е грозна истината скрита,
създадени са хората за грехове.
Нима е грях до края да се бориш, ...
СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...
Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...
Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...