Poetry by contemporary authors
Дворецът без ключалки 🇧🇬
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите, ...
xxx 🇧🇬
Очаквам някой друг да ми прощава.
Съдбата ми е блудница, а тя
на всеки срещнат с радост се продава.
Чудовища ръмжат в деня ми сух. ...
Необяснимо. 🇧🇬
много повече от това, което изглеждаше.
Подобно на река, която върви в морето.
Нито морето можеше да унищожи тази река,
нито реката се сливаше с морето. ...
Харем 🇧🇬
и чудя се как да ги крия.
Душата ми стихове пак зареди,
аз пиша - а времето трие.
Усмивката нежна се впива във мен ...
Към звездите ще тръгна пеша 🇧🇬
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен, ...
Стихове и проза 🇧🇬
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...
Репортаж от днес 🇧🇬
жегата и тях не ги пожали.
Сякаш са били на кални бани
и смърдят на тиня и канали.
Те сапуна явно са го яли. ...
На дядо ми 🇧🇬
Във мрака пиша ред по ред,
От много време нямам вдъхновение,
Но тази вечер мисля си за теб,
За тебе е и моето творение. ...
Пътят 🇧🇬
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак, ...
Дворец на любовта 🇧🇬
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш ...
Пътешественик 🇧🇬
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
Да стана голяма 🇧🇬
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...
Скитници 🇧🇬
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...