Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ...
Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...
Ето на среща ми гледам изплува глава.
Носи се, клати се, дрънка, кънти в тишина.
Никога няма да видя отново това –
буца зловеща, прелитаща ниско в нощта.
Поглеждам враждебно таз странна особа. ...
И спусна се над нас беззвездна, плътна нощ.
Изминаха години на случайности.
Мълчанието можехме да срежем с нож.
Миришеше на стъпкани потайности.
Нанизани, догадките посяха страх ...
За свобода - да дишам, а не от свободия аз да пия
🇧🇬
За свободата си, признавам, съм готова
в затворник да превърна всички мисли.
Свободно и да дишам, да живея -
съгласна съм на всички други липси!
Не тази „свобода“! Не се лъжете! ...
Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
движения – ограничени, мозък – доста равен.
Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
Сам,дори и между другите седиш. Лежиш. ...
Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ...
На себе си ще бъда аз учител –
така ще стана своя ученик.
На собствени терзания – лечител,
на греховете свои – мъченик.
От мъката ще сътворя надежда, ...
Тази обич бе всичко – извор жива вода,
беше смисъл и огънят тихо изгарящ...
и завивам със погледи аз... самота,
а душата ми сякаш от спомени пари.
Ти ми даде мечти, после всичко ми взе ...
Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.
Отрязал си крилата си (защо са ти - ...
Само във съня си аз те виждам,
всяка вечер, като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам, ...
От болка къса ли ти се душата?
От мъка иска ти се да умреш
и таз болка, толкоз не позната,
че вече ти се иска да се предадеш.
И болката изпълва ти сърцето. ...
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв. ...
Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...