Пак бяла е зима и тихо вали.
Душата, обаче, ранена боли.
Сърцето от огън е станало лед,
но ревностно пази те в спомен заклет.
Сънувам наяве как образът твой ...
До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...
Колко нетипично, колко нелогично
да търсиш, когато си имаме всичко.
Уж две парчета от един пъзел,
заплете си мислите сякаш на възел.
Не мога да те разгадая, уви. ...
Природата – творецът на земята,
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни ...
На Коледа се случват чудеса!
И аз наивно чакам да се случат -
Край Коледната празнична елха
от тотото шестица да улуча!
Но разберете - Не мечтая за пари! ...
Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...
А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.
Живея в някакъв измислен сън, ...
В мигът в който видят очите ми нещо красиво
и като с нож сърцето ми то прободе...
Ще изкрещя на онзи пред мен в огледалото криво,
че тоз който мълчи, щом го види - от Господ краде!
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...
Отдавна трябваше да бъда сам.
Каква любов? И пет пари не струва.
До болка, кътните ѝ зъби знам.
До плач, безсилие. И до сбогуване.
Наистина ще спра да пиша стихове. ...
И есен ръждива с душата ми жива
се сбират те днеска в тъгата ми сива.
И дните си бели от прах посивели
изпридам по мъжки,досущ са къдели.
Нощта ми е черна с надежда неверна ...
Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.
На мъртвите дарявам свободата - ...
Чакате ли месец май да настъпи?
Училището на живота път да отстъпи...
Готови ли сте да отворите новата страница?
Да захвърлите със замах ученическата раница...
Университетът сега за вас широко врати отваря, ...
По калдъръмените пътища каляски не вървят отдавна
Изкоренени спомени стъбла издигнали фантомно
Разкриват рисунки от минало само за нас и онези
Които материя знаят на допир а не на цифри деления
Не спирай сега да ме обичаш, лудо.
Не тръгвай сега, душата ми пак изгаря
Без твоята любов, не знам дали ще съм цяла.
В тези очи се влюбих и не спира да боли,
но Бог ни дели, на сила разделя ни. ...
Ти си, който ме успокояваш,
изпълваш ме с радост и лобов,
ти си, който от мъките ме отърваваш
и винаги да ми помогнеш си готов.
Ти си, други като тебе няма, ...
Прашинка съм в нозете на луната,
изплувала над сребърния връх,
докосвам с челото си земята,
и устните целуват пухкав мъх.
И бездиханна, няма, непозната ...
Той ме гледа дълго с очи,
впива жаден поглед в балкона...
Не! Не си мислете, че просто мълчи -
взима въздух за следваща дума.
Аз седя си спокойно с усмивка, ...
На Никулден морето мълчи с накривен калпак.
С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.
Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.
Един кораб в далечината плува, щедро дими.
Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят. ...