Poetry by contemporary authors
Идвайте на мокро 🇧🇬
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...
Кръстът на времето 🇧🇬
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...
Същност 🇧🇬
нима си мислиш, че като оттам сме
ще е някак по-различно, не обично.
Светове изгарят ме отвътре, запустели,
без любовна ласка, без целувка. ...
Перперикон 🇧🇬
с украса от пера златисти,
пробола синкавото рамо
на бога – слънцето тракийско.
Изтичала кръвта му огнена ...
Ти умееш да обичаш 🇧🇬
И аз оставам.
След него.
Нямам време
да гоня някого, ...
Има ли абсолютни истини 🇧🇬
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...
Родолюбец 🇧🇬
в таз държава малка.
От майчини сълзи е потопена,
кишава е сякаш тук земята,
зарад теклите, неспиращи и днес реки. ...
Котенце 🇧🇬
усмивчица на личицето му блесна.
Сякаш казва ми вземи ме
и от улицата ти спаси ме.
Мяуче, търка се играе с мен иска да се запознае. ...
... една вероятна невъзможност... 🇧🇬
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...
Илюзорна любов 🇧🇬
една порция дребна измислица,
която да прероди душата ми,
да гали сърцето
дори когато ръцете не се докосват, ...
Само дума 🇧🇬
Тази малка дума, която те кара да мислиш, да си спомняш, да чувстваш.
Тази малка дума, зад която се е скрила тя.
... и попарва те душ от спомени, какво било е.
И студена вълна, какво трябваше да е. ...
Аз пуша. Кашля есента. 🇧🇬
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка ...
Родопски ден 🇧🇬
(6-6)
Слънцето грее небрежно,
стопля скали и цветя;
даже и тези в прахта ...
Прозрачно 🇧🇬
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам. ...