Във всяка, уж добра, жена,
дух силен на жената воин живее,
дълбоко скрит във нежната душа,
сигнали дава, плаче и се смее.
Понякога надига боен вик, ...
Не съм поет и няма как да бъда.
Но може би участвам все пак в цирка.
Абсурдно е по себе си да съдиш
от всякакво дърво, че става свирка.
Приматът няма как да е виновен, ...
На лятото в зелената софра
сервираха студена лимонада.
Един приятел пита: "Как разбра,
че залезът по слънцето припада?"
С един приятел смях се. Хей, така! ...
Поръсени със слънце, разискрят се вълните –
от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,
през земята изгревна на цъфналите вишни.
Колкото реални и толкова магични!
Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…
To her home does't lead any trail.
Everything is grown with bushes and grass.
If someone dares her secrets to unveil,
There are many hurdles that one couldn't pass.
Her look is wicked, wicked is her temper. ...
В ЧУЖБИНА
Не си мисли и ти, че е добре да си в чужбина,
и "чужди хляб" със радост ще ядеш,
че лесно е да се катериш да береш маслини,
вместо във своя беден край да заореш! ...
Всички раждаме се в земно тяло.
Дом е то на духче от небето.
От много други то е теб избрало.
Вдишваш го и влиза във сърцето.
Ще му дадеш живот, чрез свойте гени. ...
Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...
Кръгло, квадратно и после обратно,
в кръг се въртиме и нощем не спиме...
Всичко предишно – било е излишно,
трудните думи, лежат помежду ни...
Тъжно се смея и мъртва живея, ...
Тайнство
стихове пародия и сатира
Жената, тя е тайнство непознато,
като в лоно тя обгръща всички твои страхове
и в майка се превръща за всички свои синове. ...
отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...
Гордея се с нашата бедност,
балканска бедност но не на душа.
Работим честно но не стигат пари,
но богати са нашите души.
Да ние имаме синове и дъщери, ...
Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...
Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...
Летището - чакалня за несбъднати мечти,
изпраща самолети, натежали от желания.
А днес в бюро "Изгубени-намерени души"
отново без табелки чакат купища терзания.
Тълпата пред гишето "Нов живот" пак се реди, ...
Ще дойдеш! Тя чака увила се в мрак.
И твоето име изгаря небцето ѝ.
Без памет ще спи до деня с твоя знак.
Сън безметежен покрива лицето ѝ.
Приспа се, в копринен пашкул да те чака. ...