Сбогувам се със теб. Бъди щастлива!
От мене не поиска капчица любов.
Тъй мъчно да болиш - това убива,
аз все да те обичам в монолог.
Простих ти за смълчаните лъжи, ...
Ухание мое...
... мое вълшебно дихание...
В тебе сляло се е... целият ми свят...
... и дните ... и нощите... и всеки мой миг...
В слънчевия лъч... откривам твоята усмивка... ...
Не чакай, любими, при теб да се върна!
Нима си забравил за мрачните дни?
Романа с искрящия плам ще разгърна –
да видиш как всичко без свян изгори.
Очите ти бяха окови от лудост. ...
Живота гаден е, трябва да призная.
Отговори търся на въпросите.
Май съм в Ада. А пък мислех, че съм в Рая!?
Но като гледам хората как просят,
разбирам, че попаднал съм на края, ...
На победители и жертви си играем,
да бъде всеки победител се старае.
Оказва се, макар и странно да звучи,
че жертвите най-често сме били.
Но за победата е нужна отговорност ...
Коледа е!
Празнична, тържествена, изпълнена с надежда.
По цялата земя празнуват този зимен ден,
обвит във вяра, чистота и снежната одежда,
защото Исус Христос на него е роден. ...
Обичам, да обичам бездиханно,
отдадена до край на любовта,
душата да раздавам непрестанно,
отворила вратата на страстта.
Обичам да се вглеждам в светлината, ...
От днес ще бъда само тишина!
Мълчание ще бъде мойто име.
Нестихващ вятър брули моята душа
и градушка човечността уби ми...
От днес ще бъда каменна стена! ...
Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях ...
Кой страда повече...?
Дали този който чака вечно...
Да той страда много, чувство е човечно.
Но има вяра в него и тя го държи,
той чака но и вярва че то не е безконечно. ...
Моя родино! Татковино и огнище силно,
в моят свят светилото ми сгряваш милно.
За твоят топъл огън днес живея и милея
и своят вечен порив да скрия не умея!
Живееш в мен, като вкус на хляб омесен ...
Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи, ...
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките, ...