Poetry by contemporary authors
Призрачни вълци... 🇧🇬
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско. ...
Любов ли е? 🇧🇬
Лъжите ни изкусно са изплетени.
Чувствата ни, толкова объркани.
Обещания, неспазени и сбъркани.
Спомените с алкохола смесили, ...
Less is more 🇧🇬
толкова по-малко ти пука,
нищо не се случва на теб,
случва се на някой,
който живее в твоята кожа, ...
Пожелавам Ви 🇧🇬
Да отдавате до сетните си дни полученото с всеки изгрев нов!
Желая ви да бъдете дори над себе си духовно изградени
с обич всеки да твори, тъй както всички сме творени!
Пожелавам ви все благини да споделяте с вам призвани! ...
Поредното писмо 🇧🇬
поредното... така ще е докрая
ще го изпратя с мисъл, без клеймо,
с адрес... до Бог, там някъде, във Рая.
И него ще започна с думи две, ...
Писмо от Ботев до Левски 🇧🇬
От турско стана тук по-лошо!...
Тогава имахме земята свята.
Сега ти вземат всичко - и душата...
Преди хайдути бранеха народа. ...
Плам 🇧🇬
пропукващо с последните искрици,
тръгвай плам, хвани посока вярна!
Наемай сили, в огън разгневи се,
бушувай, развълнувай се в пожари! ...
Някак си небрежно 🇧🇬
Това добре го мога.
Обичам да се смея по ирония.
Така ме виждаш.
В светлата ми роба ...
Прероден 🇧🇬
пусти улици, колко пъти сам съм ходил
под есенния дъжд? Но нивга не видях тези
очи, свободни от лъжа, свободни от болка
и тъга, пълни с неопетнена вяра, пълни с ...
Песента на числата 🇧🇬
ала стреснах се се защото
почна в шкафа да издава
някой страховита врява.
От читанката на батко ...
Освобождавам се, сърцето ми е волно птиче... 🇧🇬
моля те, не ми взимай свободата...
Не изработвай тази златна клетка...
за една волна птичка тя е смъртта...
В нея сърцето не може да пее и да лети... ...
Хайдушка песен 🇧🇬
закълва с човка земята,
дано си бликне водата,
че си гората изсъхна:
– Горице, горо зелена, ...
Звездици две... 🇧🇬
(на Дани и Боби)
Родени от космични дъждове,
във моя свят дойдоха и изгряха -
звездици две от други светове, ...
Познатият ни свят 🇧🇬
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна, ...
Единствена 🇧🇬
Кафето и цигарата в ръце.
С теб в сърце.
Работя.
Тренирам. ...
Ще те чакам 🇧🇬
сред смълчаните чайки на утрото,
с преболяло, но огнено дишащо,
вярно сърце.
Пак огряна от слънчеви юнски усмивки ...
Не си за в рамки ти 🇧🇬
могъл да възхваля със думи само.
Перото е безсилно, сякаш нямо,
и толкова е скромен моят стих.
И всички багри на света да взема, ...
Имам страх 🇧🇬
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!
Имам страх от дълбокото. ...
В началото на юни 🇧🇬
с цъфтящи дъхави градини ,
отдавна аз не бях се връщал –
от седемнадесет години!
Наглед бе същото градчето ...