И щом принцесата измести Пепеляшка
"Назад, назад, моме Калино"
Когато пожелая да съм нечия
измислям си гора непроходима
за да си струват болката и пречките ...
Някой друг е слушал песните ни.
Знам, че друга си целувал по устните.
Днес не пропусна птичия поглед.
Светът е погълнат от малкия спусък.
Ей сега ще изстреля началото си. ...
Автор: Генка Богданова
Напи се Прасето ни с вино червено,
пияно забрави, че прасе е родено.
Огледа се в калната локва под бора -
видя се единствен стопанин на двора. ...
Тук липсва всяка малка суета
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...
Обърнах се за секунда и тогава то изкълва очите ми,
обзет от болка така и не видях на къде отлетя.
Любимото ми малко мое, единствено на света соколче,
писука пред прозореца сега, а аз не мога да го видя.
Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
За моята Муза
На времето бе Музата ми все при мене.
Аз като влюбен за ръцете я държах!
За нея днес душичката ми стене,
къде се крие вече не разбрах. ...
Заплаха за отвличане получих,
подписана: „Мюнхаузен, барон”.
Причината това да ми се случи
била в неуважителния тон,
със който в монолозите съм писал ...
(По повод авторският антагонизъм)
Не очаквай от месаря да се радва,
че си отворил и ти месарски магазин.
На малка улица, два месни магазина,
купувачите едни, гледат по витрина. ...
Случайно попаднах на напечен до бяло площад.
До една чешма, даряваща приятен хлад.
Посегнах с ръце, лице да умия.
Протегнах устни, вода да отпия...
От камъка ме гледаха очи прекрасни, ...
Със тебе трябва да се имаме.
Достатъчно животът ни разделя,
защо да си останем влюбени,
щом няма да делим една постеля.
Защо да не заспиваме във нощите ...
Ти искаш сигурно да съм светица?
Не съм икона, просто съм жена.
Обичана и лъгана. Грешница,
повярвала отново в любовта!
Ти искаш сигурно да те обичам ...
Днес всеки живее прекрасен живот,
дори и Лукавият тайно завижда!
Пред нас е лавина, зад нас е потоп...
Какво, щом на кадъра туй се не вижда?
Позират ни залези, пясъци бели ...
На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомаха.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.
Денят е в лъчите на слънцето меко. ...