Пясъчният часовник на вечерта не лъже
и тя ще отиде без мен във своя си свят
на пумпали, които никой не е спрял.
Напълно е реална и казва, че вижда
моята невинност, нарича ме Господин. ...
Срещнах те и ми казваш че ти си вълшебница,
но нали не очакваш да повярвам в това,
да бъдеш такава просто имаш потребност
знаеш колко излъгала си, носиш товар.
Хей, момиче, отдавна не вярвам в приказки, ...
Поезията е картина на стената
забравена висяща си така...
Защо обаче чувствам в нея вятъра
и аромата на несъществуващи цветя?
Защо часовника от нея ми тиктака ...
Пътят дълъг е и пълен с изненади,
с чудни персонажи и странни пейзажи.
Вити стълбища над притихнали ливади,
статуи изваяни с лица усмихнати и отчаяни.
Пътят дълъг е и зове към далечни земи, ...
На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...
Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...
Казва се Илюзия. Днес е неизбежна.
Облачно вали, восъчно догаря.
Бедната душа. Фитилът ѝ е земен.
Свети и оставя букви в полустаите.
Бял нечакан сън, спънал се във времето. ...
Тя се стича по вените – светъл и тих благослов...
Светла Гунчева („Любов“)
Дойде при мен във залезния ден,
когато вече нищо не очаквах.
Когато уморена, примирена ...
Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...
Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...
Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...
Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...
По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка, ...
49
Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание. ...
Любовта е за двама приятелко, знаеш ли?
Лудост е да я търсиш там където я няма
всекидневно тя се доказва, не знаеш ли?
ти го обичаш, а той просто те смазва...
Любовта е за двама приятелю, разбираш ли ме? ...