Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната ...
Да докосвам мечтата на другия...
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове ...
Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи, ...
Никога недей да казваш че обичаш,
ако няма чувства в твоето сърце,
никога недей след другите да тичаш,
като безпризорно и ненужно псе!
Нека да си трън на другите в очите, ...
Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...
Винаги готов за пътешествия,
смело по релсите върви.
Показва ми пътища невероятни,
преминава през реки и планини.
Свободна се чувствам, като птица, ...
Нестихващи и дразнещи са мислите ми за спокойствие,
наситили са се на чужди доводи.
Безпътен скитам сам …и тръгнал съм от нищото,
препълнен от неслучили се спомени.
Между нестиснатите пръсти ми изтича смисъла, ...
Бях от теб на светлинни години,
ти живееше в приказен космос...
не видяхме комета да мине –
после всичко се случваше просто!
Беше полъх... Бе нежност без думи! ...
Зад хребета на будните ми мисли
наднича моята невинна същност.
Сънят ми, във оттенъци златисти,
препуска по отворена окръжност.
Завивам се с тъгата си вечерна. ...
Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни, ...
Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши ...
Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда!
Целувките изгаряха плътта! ...
Ах, колко много те обичам!
Ах колко, колко много те обичам!...
На тялото ми все му е студено,
и всяка мисъл е така - категорична,
в изтръпващите чувствата все към тебе... ...
Да! Тук съм! И тук ще остана!
Сбогуване глупаво с теб не желая!
Не искам на заем живот да живея,
към тебе политам в битийния замък,
подобно мушица в горящия пламък! ...
Само ако знаеше колко много си специална.
Някак елегантно идеална.
Само ако знаеше колко много те обичам.
Как думите с любов към теб изричам.
Само ако знаеше как ме караш да се чувствам. ...
Знам, че утре нещо ще се случи.
Нещо, ще възкръсне може би.
Може твоят страх да се пречупи
и към мене... и към мен да тръгнеш ти.
Или някой странник да почука ...
Повярвах в древните легенди аз
за любовта, за храма ѝ свещен
и тръгнах да я търся в зной, и в мраз
през дъждове, и вятър, ден след ден.
Представях си олтар възпламенен ...