Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...
Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...
Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...
Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола. ...
Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана, ...
Лодката на Любовта
Седим заедно с теб в лодката на Любовта,
срещу теб съм, с греблата греба.
Греба срещу течението, това е Живота,
по-лесно е по течението, но така е в Любовта. ...
Там някъде, където небето самотно
с дъждовните си устни влюбено целува
извивките прекрасни на земята,
по която стъпвал е Орфей...
А през нощта, щурците в окосените ливади ...
На първата ми голяма любов
Да те целуна искам, позволи ми!
Като хлапак се влюбих изведнъж.
За първи и последен път, прости ми!
Нима не си целувана от мъж? ...
Минаха години.
Още плача за едни кафяви очи.
Още помня един пронизващ поглед.
Още усещам едни горещи плътни устни по кожата си.
Още различавам един-единствен аромат – твоя. ...
Факт
Младостта си отиде, старостта е в разгар.
Боже, колко смешна е мойта орис сега,
че душата е жива, още пълна с мечти;
че сърцето до лудост бие в мойте гърди; ...
Този ден му е писано да бъде дъждовен.
Ту се смее, ту плаче… нарочно.
Вади спомен усмихнат, после виновност
за непоставена точка.
Този дъжд е орисан да измие скръбта, ...
Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава... ...
ОТСТЪПВАМ ВЕЧЕ АЗ....
Отстъпвам аз, от първата редица,
Нареждат се по-младите пред мен...
Не съм спечелил, в тото „шестица”..
Но дните се прегърбвам уморен!... ...
Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.
Крещи, обиждай, само не мълчи, ...