Светъл рицар, отдавна немигнал,
топла сянка, самотна в нощта,
аз съм призрак, из мрака пристигнал,
вече сбъдната твоя мечта!
Всяка нощ над съня ти будувам, ...
Аз съм сълзата родена, от болка...
често, никой не ме забелязва...
Броят сълзи ли, отмерва със колко
рани, е сърцето наказано?
Не ножове, а словесни стрели ...
Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...
Бяха много влюбени очи,
всичко искаше да му даде тя,
стигаше – само с усмивка да мълчи,
да се усмихва влюбен той все на пролетта.
Бяха много влюбени очи, ...
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
Чувал ли си шум от падаща стена,
виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?
Стряскал ли си се насън, ...
Обърках се, как много се обърках!
Перун ли ми е богът или Тангра?
В сърцето ми езичницата пърха,
макар християнка... Даже православна!
Морана дебне ме зад всеки ъгъл, ...
Пътувам в пространството безбрежно,
в пълен плен на собствения мир
и търся в смисъл безметежен,
пророк разливащ мъдрости с потир.
Вселената е кратко място, ...
Неподозирана е силата ти.
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си. ...
Душата ми е празна.
В сърцето рана отворена боли.
неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.
Слънчевите бури докосват мислите горещи.
Един поглед не спира да се взира в моята осанка ...
Нахлувам в малките ти тайни...
Отварям ти вратите до една...
За никоя от тях не искам ключ...
Не се страхувай... От мен недей...
За малко ще съм ти на гости... ...