Понякога, когато те погледна
изпълва се душата ми с тъга...
не питай, не си сгрешил във нищо,
боя се просто аз от онова,
което бързо в мене разцъфтява, ...
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...
Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...
Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея к ...
Любовта е сила, а музиката е любов!
Преди да почука на вратата ти
мига, в който се откажеш от мечтите си...
Преди, преди да си помислиш
да обърнеш гръб на своето щастие... ...
Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...
Притихвам в теб,
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...
По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...
Заплача ли, светът за миг застива,
усеща моята тъга, че няма те в тази нощ красива,
а давам всичко за това!
Сълзите капят тихо в океана
раздират сините вълни, ...
Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…
а липсата е само оправдание.
Ще ме намериш, ако ме поискаш. ...
Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
Решил е Господ малко да се забавлява.
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини. ...