През лятото срещнах Съдбата.
Бе влязла във роля на злобен боксьор.
Крошета редеше „горката”,
пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.
Той беше със кола̀ „жестока”! ...
Напира преди теб и те увлича,
замъква те коварно към пропастта,
от най-високото те хвърля,
летиш надолу, доволен от това.
Едва сглобил разпилените сегменти, ...
Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща; ...
Над морето леко подухва бриз нежен,
луната огрява пейзажа снежен.
Сърцето тупти след поредна разлъка,
от дълбоко впилата се мъка,
две очи гледат в далечината, ...
И в крайна сметка на какво ни учи животът? Сами се раждаме и сами умираме.
Междувремено се опитваш да го променш, но всичко е фалшиво.
Всичко.
И защо да живееш? Защо да страдаш? Какъв е целият смисъл на живота?
Не го разбирам. Не го намирам. ...
За теб да бъда оня благодатен дъжд,
за който можеш само да мечтаеш!...
Да те дарявам със наслада неведнъж,
а ти да шепнеш: „Още те желая!...”
И да валя със дни така по теб, безспир, ...
Как ми липсва безгрижната песен...
Дреме залезът в дрипав хамак.
Смугъл паяк заплита в отвеси
мисълта ми, превръща я в страх.
Тя по друмища броди – далечни. ...
В живота ми навлезе като песен,
а вече мога да издам албум!
От песните просторът днес е тесен
и няма място за случаен шум!
Защото всяка песен го изпълва ...
От коневръза тропот, рев и вик се чува!
Каква ли буря се е разразила?
Кокошките пикантна новина раздуват:
„Магарето се влюбило в кобила!!”
Видял я Марко сутрин рано на закуска - ...
Объркани са всички мои мисли,
не се познавам даже вече...
Чувствам, сякаш съм измислена...
Някак близо... Някак и далече.
Пилея се забързано във дните си. ...
Душата ми чезне в зов неугасим,
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...
Седят си двама, долу на перона,
очакват вече следващия влак.
Седят си двама в жажда и притома,
а само чакат да се видят пак.
Седят си двама, времето изтича, ...
Връзката ни с теб е платонична,
но какво пък – Платон е велик!
Стигнем ли до връзка романтична,
след години в стих ще съм класик!
В този свят не си принадлежиме – ...
Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
И аз ще затворя очите си морни
дори да не искам това да се случи.
И няма да славя делата позорни
по чужди мегдани и пътища кучи.
Ще дойдат другари, за да ме обличат ...
След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ ...