Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...
В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...
Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося, ...
Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце ...
Тичащи букви в думи събирам,
редчета после с мисъл полирам,
мъничко рими, мъничко проза,
мъничко его, мъничко поза,
мъничко нежност, малко фриволност, ...
Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам, ...
О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи... ...
Жената загуби ли своята усмивка
и веселият пламък в очите,
разбере ли, че не е онази щастливка,
понякога даже проклина си дните.
Сърцето женско от блага дума се топли, ...
Нека навеки чисто да грее небето!
Нека не гасне на свободата звездата!
Нека само светли мечти ражда сърцето!
Нека ужас и смърт не почернят земята!
Нека песни възторжени пеят душите! ...
БОГУ САМО
Р. Чакърова
Тази пролет студено цъфти и ухае на бяло.
Неразделни сме още по вечер със зимния шал...
Като всяка жена – от прегръдки съм жива и цяла. ...
As the scales fall from your eyes
and you see the world though its disguise,
waves of terrible emotion emerge
and in a perfect storm they converge.
Your heart goes wild and restless, ...
Ако някога потърсиш ме в съня си
да изтласкаме с задружни сили
самотата, тъмнината, безпределността,
отколешните спътници на безрадостта
и дните ти горчиви, ...
Какво ти остава когато загубиш любовта?
Къде да отидеш , където спомените да не те преследват?
Останал сам, усещам загубата.
Желаеш да я видиш, а сърцето ти умира.
Отидоха си топлите дни, остана само студ. ...