Poetry by contemporary authors
Каламбури 🇧🇬
Аз пак съм тук, при първата си чаша.
Кафето най-спокойно си дими.
О, тука съм в сладкарничката наша,
пак четата ни тук се весели! ...
Нирвана 🇧🇬
да плащам скъпо, не с пари.
В ръцете си сърцето си ви нося.
Очите ми изплакват вашите сълзи.
А вашите очи за милост просят. ...
Falling 🇧🇬
на миглите ти
изгубих
равновесие
и погледът ми ...
Любов за теб ще извадя 🇧🇬
11.08.2017 г. Велин
*Портрет на една незначителна личност.
горчива истина 🇧🇬
по улиците като за
петачета се
оглеждаме
за изтъркана любов ...
9/11 🇧🇬
незабелязано промъква се навред,
дума сладка външността краси
и непокътнат той пълзи напред.
Тела безжизнени следите му погребват, ...
Послание 🇧🇬
От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам… ...
На сина ми 🇧🇬
длъжница на простички, но верни слова.
Че скъса се нейде между нас нишката
и за жалост не зная как, къде, защо и кога.
А днес, повярвай, всичко бих дала ...
Оксиморонно 🇧🇬
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти... ...
Отново се завърна 🇧🇬
и казваш си „трябваше да опитам”,
и не довършваш...
В застой си...
Криеш се, криеш го... ...
Остани любов 🇧🇬
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих, ...
Сутрешно смятане 🇧🇬
две за мама, три за тате.
С чая в ранната закуска
батко пък една изяде.
Само нещо ме тревожи: ...
Грешници 🇧🇬
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст даде ни, да ни е срам. ...
Двамата 🇧🇬
делим постелята и хляба.
Живеем с болки и тревога,
но си почитаме и Бога.
За нас и слънцето изгрява ...
Пореден залез 🇧🇬
зад блоковете,
а аз не съм достатъчно високо
да го видя.
С Вяра за седмия ден 🇧🇬
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
Пленник 🇧🇬
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна ...