С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...
Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време… ...
Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство. ...
Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива – ...
Ти поиска вниманието ми и аз ти го дадох.
После поиска свободното ми време. И него ти дадох.
Ти поиска да ме опознаеш. Позволих ти.
Накрая поиска сърцето ми. Подарих ти го.
Сега аз искам твоето. Но ти го даде на друга. ...
Живея така, както ми харесва
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги, ...
Стоя пред теб виновна и гола,
съюзница моя е само нощта.
И не успяла греха си да скрия,
смутено навеждам глава и мълча.
Очите ти парещи взират се в мене, ...
Наситено с метафори и тропи,
пространството замислено трепери.
Една прозрачна тъмна полусфера
почти като камбана хлопа.
Наясно съм с подобно мироздание, ...
Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота.
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...
Средата на август е диня узряла.
Плътта й е алена. Тихо кърви.
Внезапна любов, непорочна и бяла,
след нечия сянка безшумно върви.
Сърцето на лятото бие стремглаво. ...
Утре годишнина от сватбата има
на родителите ми, да са здрави и живи.
Нека се обичат и в лято, и в зима
и винаги заедно да сме щастливи.
И нека Божията благодат над нас ...