Гордея се
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...
Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище, ...
С летежа на времето летим и ние.
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...
За моята сиамка Топсана, която вече не е с мен!
Липсват ми твоите сини очи
да ми се усмихнат както преди!
Витаминче безмълвно да поискаш,
или уискасче отново да гризкаш! ...
Без теб не искам аз да продължа!
Пред мен е мрак студен и непрогледен.
Нима до тука всичко бе лъжа?
Перонът пуст, и влакът бе последен.
Погълна те за миг нощта. И аз ...
Ще си изпусна влака за " По Дяволите"!
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...
Функциониращ, мислещ здрав човек,
образован, точен и напет,
пълен с овчедушна добродетел
и за персоната си пръв радетел,
функциониращ само на конвейер… ...
Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...
"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."
Затварям очи...и виждам само теб,
Очите пълни с тъга, сърцето – лед.
И любя те и те разлюбвам всеки миг
ту погребвам те, ту изравям ...
Превърнах се във жиголо... съзнавам
на всяка дала не'кви чувства, се отдавам
обичам теб, а друга съблазнявам
вървя по острието на бръснача и си остарявам.
Превърнах се в посмесище за себе си ...
Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали? ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Бай Мето БМВ-то е опитен монтьор
и в тънкости ремонтите владее,
така че по колата когато имам зор
при него тичам. Болката къде е ...
Няма нищо по-хубаво от лошото време
в балкана, през пролет дъждовна.
Пукат съчки в камината. И до огъня дремят,
изморени след сага любовна,
двама – мъж и жена, замечтано заслушани ...
Не се изплака туй намръщено небе...
Дъждът не спира и не спира да вали...
Лицето крия с две треперещи ръце,
замръзнало от вятър леден и сълзи.
Нощ тъмна и студена ме затиска... ...
Сърдита съм, отново днес те няма,
и сърдя се на глупавата ми надежда,
премръзнало магаренце без слама,
в очакване съм... искам да изчезна.
Сърдита съм, зависима от тебе, ...
Когато мълчим, ние всъщност говорим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието, ...
Осъдих Себе си. И съм затворник. В мене...
Дотежа ми адски, да си нося Кръста!
Дали да чакам някой Дявол да ме вземе,
Задето никога не бях един и същи...
Недоволен съм. Типично. По човешки. ...