Нещата си се случват покрай нас,
но трябва да ги вдъхнем, помиришем.
Да чуем най-среднощния им глас
и през сълзѝ дори да ги опишем.
Нещата чакат да ги разберем, ...
Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка, ...
В една яхта от стихове ще пътувам към непознатото...
но и към значимото...към красивите неща
и простото на естествеността,
там където стигна до сърцето ми и влезе...
просто ето така без никакво предупреждение... ...
Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...
Когато животът го къпеше в мрак,
той се влюби във малка светулка.
Пиян от надежди забрави, че грях
е да тикнеш свободата в бутилка.
Вечер късно с пребити мечти, ...
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...
Понасях се по звуци на пиано
и всяко чувство бе един клавиш,
в дълбокото на ре мажорно само
остана ти накрая да трептиш.
Не мога да си тръгна прежадняла ...
Аз съм този зад плакáта ви кичозен на стената,
аз съм този, скрит зад билбордовете, когато спира тока.
Аз съм мръсната ви риза в коша за пране,
аз съм вашето подмолно мислене.
Аз съм, там, където никои друг не ще да е. ...