Poetry by contemporary authors
Сърцето не ще сломиш... 🇧🇬
да ми откраднеш, каквото си поискаш,
да се опиташ да ми вземеш мечтите,
можеш отново и отново да ме нараняваш...
Да изтръгнеш сърцето ми и да го изхвърлиш, ...
Копнеж 🇧🇬
Ти покълна в мен нежност и грях.
Ти си моята Обич неземна –
чакан дъжд във пустинна земя.
Ти разчупи леда и погали – ...
Между живота и смъртта 🇧🇬
мястото, където всички изпадат във захлас.
Мястото, което свързва живота със смъртта,
мястото, което плаши всички на света.
Опитах да премина, да сграбча светлината, ...
Посветената ми Любов умира... 🇧🇬
във жарки огньове...
Тежко въздишане
по стръмни мостове.
Посветената любов ...
Пролет 🇧🇬
напомня за черешовия аромат,
който разпръскваше, докато вървиш;
сякаш да го усещам беше метафизичен закон;
пристрастяваща за носа ми субстанция; ...
На дуел с Баба 🇧🇬
Метрото – празно, сякаш портмоне.
По улицата само аз съм жив
и крача смело, мятайки ръце.
Към кръста си съм тръгнал смело аз. ...
Неразумните маймунки 🇧🇬
Двете палави маймунки,
Присмехулка и Глезунка,
са другарки неразделни.
Цял ден скитат се безцелно, ...
Светло омагьосване 🇧🇬
и ударите топли на сърцето ти!
И любовта ти – светло омагьосване
в изменчивия кръг на битието!
Да беше въглен – да се изгоря, ...
Залез 🇧🇬
Забрави ли времето заедно?
Забрави ли – сърцето е бедно
без тебе щом е сега...
Помниш ли белите брези? ...
Преклони се, Нептуне, пред черния флаг! 🇧🇬
И той, като скелет на дяволска сврака,
с клюн във окото на бурята рови.
Остров злокобен там някъде чака...
Дузина брадати пирати се борят ...
Какво е тя 🇧🇬
Босо по пясъка стъпва.
Радостта я достига с нежност.
За мене ли е това момче?
Докосвам го и си отивам ...
Горда българка съм аз 🇧🇬
който и да е на власт, няма да се дам,
мойта стряха роден дом, няма да предам,
нивата си с кръв посята няма да продам.
Ех, българи, ходете по света, ...
Отнесени мисли 🇧🇬
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...
Всяка жаба гьола си да знае 🇧🇬
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън: ...
Храм градя от пепел 🇧🇬
Спомените бавно тлеят.
Цветни, черни, смешни.
Паметни, погрешни.
Пасха и неволя. ...
Прелюдия 🇧🇬
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...
Недовършени 🇧🇬
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...