Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Дано 🇧🇬

ДАНО
Ще тръгна без да се сбогувам,
а някъде в стъклото на прозореца
пак ще се блъска твоето очакване
и болката за следващото утре. ...

SimeonAngelov

Poetry

617 2

Стая 🇧🇬

Вино,
лунна светлина.
Стая,
мъж, жена.
Сенки, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

773 1 1

В съня 🇧🇬

Неканена ще идвам във съня ти,
с нощта безплатна ще се слея,
ще пия нежност от дъха ти
и тайно в мислите ти ще живея.
Блажено в теб ще се разлея, ...

merian100

Poetry » Love

1.8K 1 4

Предизборна 🇧🇬

„Да превърнем страховете на народа в надежда“... че повече няма да управляваме
„Приятелите чрез властта си браня,
защото аз не съм Първанов!
При мен корупцията място няма!“ –
поучаваше ни „Ало, Ваньо“.

ВТ

Poetry » Epigrams

916

Двата Свята 🇧🇬

Два бряга на вълнуваща река
шумят със неизказани слова,
над тях изгрялата дъга
прелива във безкрайна синева.
Препускат бреговете, ...

DMHristov

Poetry » Love

622

Мост 🇧🇬

Скъсвам пъпната връв на презрялото вчера.
Стига вече каскадни любови.
Стига албуми със завехнали снимки.
Стига стихове между страниците на книги,
в които все се надявам, че ме има… ...

goredoly

Poetry » Free verse

751 1 3

Погледни ме 🇧🇬

Посветено на бездомните животни
Моля те, погледни ме в очите!
Какво виждаш, нима те е страх?
Виждаш ли там как минават ми дните?
Кога за последно хапнàх? ...

PepiPetrova

Poetry

551 2 2

На земята ли живеем или на луната 🇧🇬

Господи, защо заспа?
Ислямът вече ни залива.
Потоп е той, а не вълна.
Добрите мисли ни изтрива.
Вземи поговори с Аллах. ...

valiordanov

Poetry

655

Няма справедливост 🇧🇬

Един човек, от наше село
(нормално вече, може би),
в Лондон беше се изселил,
да трупа пачки със пари.
От село в село, мислил този, ...

valiordanov

Poetry

592 2 1

Ако-та 🇧🇬

Ако утре ме тикнат в затвора,
че съм вдигнал немирно глава,
кой от всички роптаещи хора
ще застане зад всичко това?
Ако утре застана пред "Невски" ...

valiordanov

Poetry

609 1 1

Без теб 🇧🇬

Без теб
Сърцето ми е наранено,
кърви и бие в бавен ритъм.
Вън припича, а ми е студено,
съблечена от чувства скитам. ...

Ani_Kirilova

Poetry » Love

723

Прости ми... 🇧🇬

Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира ...

Melanie

Poetry » Love

592 1 7

Емигрантска съдба 🇧🇬

Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.
Оставяш челяд и жената ...

koli4a

Poetry » Civic

611 2 6

"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬

109/ И тъй минаваха години,
във друг край аз се настаних.
Изтъквах всякакви причини
и от Драгойново се скрих!
Като за счупената стомна ...

Hekredel34

Poetry » Civic

894

Черупка от орех 🇧🇬

Малка лодка в океана,
свързана към безмоторен самолет
с въже... Мъчи се, опитва!?
Да се издигне в синьото небе.
Но от пробива във нея!? ...

aap

Poetry

530 4

На теб, мило дете! 🇧🇬

С добро и чисто сърце,
ти, прекрасно дете,
светлината ми дари
и тя душа-храм озари.
На любовта розите чудни ...

hcs

Poetry » Love

606

Ако някога 🇧🇬

И ако някога надскочиш пустотата,
катерейки поредния провал,
със поглед взрян във своята отплата,
от всеки взел и с корист нещо дал.
И ако някога очите ти прогледнат, ...

nezemna

Poetry » Philosophical

742 1 4

*** 🇧🇬

Какво пък – може и така –
полулюбов, без страст.
Гръб в гръб в общото легло
и сън в различен час.
Дали от леност, на инат ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

558 1

Питаш ме... 🇧🇬

Питаш какво съм без тебе?
Вятърът заключен в стомна,
цвете с листа осланени,
прашинка безлична и скромна,
птица с крила наранени. ...

evgeniagenka

Poetry » Love

621 2 5

След теб 🇧🇬

Когато пепелища покриваха ми взора,
на кея за кефали тършуваше за стръв.
Оплетената от лудост, с която ме събори,
улавяше ме в мрежи. Титан, след Бога пръв.
Когато ми отнеха в лечебницата сива ...

Пламена_Кръстева

Poetry

1.5K 3 5

Есенен отговор 🇧🇬

Провокирано от "Листи есенни падат" на Д. Димитров (hero)
Всяка есен, любими,
"Листи есенни падат".
И преносно сме с теб "преди зимата".
За това, може би, ...

670301

Poetry » Erotic

1.4K

Голата истина 🇧🇬

Докато те видя гола,
докато изтрия всичкия ти грим,
с ножицата кълцах пласт, след пласт,
лицемерните парцали,
прикриващи непривлекателна снага. ...

MisteriaVechna

Poetry » Other

567 2 1

Има любов 🇧🇬

Щом силно докосваш душата ми,
значи все още много те обичам.
Щом търсиш топло в ръката ми,
продължавам след теб да тичам.
Сигурно усещаш, че моето рамо ...

perfanov

Poetry » Love

540

Съзвездия 🇧🇬

Звездите пак загадъчно шептят,
че чакат моите метежни стъпки
и аз вървя по билото на любовта
макар да знам, че ще е трудна всяка нейна стъпка.
Но като магнитен прах притегля ме мигът, ...

DochkaGeorgieva

Poetry » Love

659 1

Не съм зелена 🇧🇬

Отсядам там, край
онзи студен камък,
Да си намеря рай
от пясъчен замък.
И ровичкам в него, ...

Звездичката

Poetry » Other

570 3

Любов от рози 🇧🇬

Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали, ...

myworld

Poetry » Love

1.8K 3 7

На Рънди! 🇧🇬

Пред теб застанах,
изгарян от младежки плам,
с молба стаена в сърцето,
Дните ти да споделя!
Но уви! ...

TodorNikolov.1

Poetry » Love, Free verse

1.1K

(хипо)теза 🇧🇬

Страхуваш се, за кой ли път,
от онзи, който размишлява,
и тъй като въпросите болят,
а отговорът между вас застава,
отнемаш правото на глас ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Civic, Other

790 6

Край старата латерна ще те чакам!... 🇧🇬

Обичахме да ходим в този град със тебе -
тъй приказен! - и знам, че го боготвориш.
Допускам, че сега е спомен непотребен.
Далеч от тук ти нови спомени твориш.
Но аз се върнах във града с алпийска гледка, ...

Роби

Poetry » Love

1.4K 6 9

За старите души и новите пътеки... 🇧🇬

За старите души и новите пътеки...
/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /
Всичко наоколо
отвън и отвътре
е като старо ...

Kalia1117

Poetry » Philosophical, Free verse

830 4 8

Дали така изниква прошката? 🇧🇬

Дали така изниква прошката –
не с осмисляне на злодеянието
и разкаяние за грешката,
не с фанфарите на покаянието...
... а с това, че просто болка и вина ...

Веси_Еси

Poetry » Other

1.1K 7 18

Бъдеще време в миналото 🇧🇬

всеки от нас носи мечта
но докъде с нея ще стигне
щом дотежи в пътя му тя
и му постави своите стигми
би ли ѝ дал власт над съня ...

линасветлана

Poetry » Other

747 6

Жената, която харесах 🇧🇬

В неделя реших да избягам в лозята -
далече от дом и съпруга.
Помами ме слънцето... южният вятър...
Но там се натресох на друго!...
Отишъл бях рано във свежата утрин, ...

Роби

Poetry » Humorous

1.1K 3 27

Преди да се изгубя във времето 🇧🇬

Ако можех да върна минутите
бих помислила с обич за себе си,
бих се радвала на всяка минута
преди да се изгубя във времето.
Ако можех да се върна във времето ...

Izumrudkata

Poetry » Blank verse

1.2K 6 12

Последно 🇧🇬

Ден и нощ минаваха, а аз още непонятен бях
пред хубостта му в захлас изпаднах, онемях.
А думите му, като перо ме галят, толкова красиви, искрени.
Правеха дните ми пусти - смислени.
Допирът му - по-нежен бе от всичко. ...

С_С

Poetry » Love

908

Гордея се,с това че те познавам 🇧🇬

Светът е пълен с добри и мили хора.
За един по-добър свят тръгват да се борят
и макар и често неразбрани и сломени да остават,
с усмивка и греещо сърце напред продължават.
Какво благородство е да стигнеш до върха и да не се възгордяваш, ...

m.petrova

Poetry » Other

1.2K

Простих си... 🇧🇬

Простих ти... за сълзите в очите.
Простих... и за отровните стрели.
Простих ти лицемерното двуличие.
Простих... и за грозните лъжи...
Прости ми... не станах безразлична. ...

plama7

Poetry » Love

709 1 3

SMS любов 🇧🇬

Разстояния огромни
от морета, планини
пътища, безкрайност
с тебе ни дели....
Мисля непрестанно, ...

asizi

Poetry » Love

790 1

Прошка 🇧🇬

Ако нощта е натъжена
дарява утрото с роса.
Разцъфнала дъга поема
към тихи слънчеви места.
И буди небеса и хора ...

Ranrozar

Poetry

1.3K 9 34

Научих се 🇧🇬

Научих се да гледам, а да не виждам.
Научих се с насълзени очи да се усмихна.
Престанах да пиша,
а любовта за нас за теб.
И стиховете изчезнаха.

Pavlinap499

Poetry » Love, Free verse, Other

1.2K 1 1

Poetry by contemporary authors

Дано 🇧🇬

Стая 🇧🇬

В съня 🇧🇬

Предизборна 🇧🇬

Двата Свята 🇧🇬

Мост 🇧🇬

Погледни ме 🇧🇬

На земята ли живеем или на луната 🇧🇬

Няма справедливост 🇧🇬

Ако-та 🇧🇬

Без теб 🇧🇬

Прости ми... 🇧🇬

Емигрантска съдба 🇧🇬

"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬

Черупка от орех 🇧🇬

На теб, мило дете! 🇧🇬

Ако някога 🇧🇬

*** 🇧🇬

Питаш ме... 🇧🇬

След теб 🇧🇬

Есенен отговор 🇧🇬

Голата истина 🇧🇬

Има любов 🇧🇬

Съзвездия 🇧🇬

Не съм зелена 🇧🇬

Любов от рози 🇧🇬

На Рънди! 🇧🇬

(хипо)теза 🇧🇬

Край старата латерна ще те чакам!... 🇧🇬

За старите души и новите пътеки... 🇧🇬

Дали така изниква прошката? 🇧🇬

Бъдеще време в миналото 🇧🇬

Жената, която харесах 🇧🇬

Преди да се изгубя във времето 🇧🇬

Последно 🇧🇬

Гордея се,с това че те познавам 🇧🇬

Простих си... 🇧🇬

SMS любов 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Научих се 🇧🇬

Queue