Писмо до брат ми...
Подарявам ти моето възхищение и уважение
и ти благодаря затова че си винаги до мен
и за мен се грижиш, затова че ме пазиш,
че си винаги навреме, когато имам нужда от теб..., ...
Често се случва, да се повтарям,
че най- харесвам МОЯТА жена,
че ден и нощ на кладата изгарям
без капка жал и никаква вина!
Често се случва, да се повтарям, ...
Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.
Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.
Не отеква, не се запълва празнотата, ...
Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена,
но в бурята вихър косите ми сплете,
показа ми как като повей да стѐна.
Понеже на глътки те грабя – до суша, ...
Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...
Дали ще мога пак да се събудя,
и вперил поглед в синьото небе,
от утринния въздух, дробовете да напълня
и да си кажа, ДА - мен нищо няма да ме спре,
надеждата не може и не трява да умре.
И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.
След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.
Грешки стари да поправи, това бе неговата цел
и начало ново да постави, отвъд стария предел.
Но ето че така не ще да се получи, ...
ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...
Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете. ...
Бях Вятър... Слушай ме сега.
На мен подвластни бяха времената.
Летях напред, пътувах и назад.
Епохите ми бяха свободата.
Преминах през какво ли не - ...
The perfect time for walking is when the night comes down,
when there's no sunlight, shining on your way;
the beautiful is when, though except a harm,
you just enjoying that alone now outside stay...
Soulbanshee
Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...
Надуват перки градските плейбои ...
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...