...Дъждът на любовта...
Дъжд! Дъжд! Дъжд! Дъжд по улицата и в дома!
Пристъпваме, хващаме са за ръцете, политаме!
Прегръдка, целувка, шепот, вик, път към Съдбата...
Студът си отива, идва Топлина валяща с нас... ...
НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете. ...
Най-хубавото случва се накрая…
Понякога си мислиш – има време,
когато отишъл си някъде много надалече
и да покажеш чувствата се все не смееш,
а така бързо идва последната вечер… ...
Ела, любов хвани ме за ръката
да усетя топлината...докато сърцето бие...
Ела, любов прегърни ме да усетя нежността...докато все още ни има на земята...
Ела, любов целуни ме...да усетя страстта и надеждата...докато все още кръвта тече във вените ни и сърцето бие във гърдите...
Ела, не се страхувай... ...
Седейки на запрашената масичка с потънали в сенки очи,
гледам през скования от студ прозорец, навяващи надежди и далечни мечти.
Изнемощял от изминатия ден, притварям бавно в унес сладък очи,
защото виждам щастие в своята умора,
а безсънието ми под раменете едвам ме държи. ...
Отиде си, а аз след теб очи притворих.
Забавен кадър, стоп и пауза -
така мечтая да те запечатам.
Движение и плавен танц, като във филм изящен.
Косите ти игриво те преследват ...
По Иван Манолов
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...
Гледай ме, когато съм малък.
И ме гледай, когато съм десет метра висок.
Машината не е месомелачка. Месото е вече смляно дори.
Ние сме тези, които ни е страх да крещим,
ние сме тези, които сме дим. ...
Луната е облечена в цветовете на тъгата,
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи, ...
Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите. ...
Олимп – на Зевс хилядолетно царство
и дом на всемогъщи богове,
познал победи, обич и коварство,
епични битки с дръзки врагове!
От тук започват древните легенди, ...
Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести. ...
Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.
Двама стоим на брега умълчани, ...
Обърна се назад смелата надежда
и реши повече да не поглежда,
понеже там беше смърт и разруха,
точно както останалите дочуха.
Не бе нужно да опитва отново ...
Ще остаряваме - едвам, едвам,
сега сме на по двадесет години,
и мисля си, че мойте пръсти,
са съответните на възрастта ми.
Но ще остаряваме - едвам, едвам, ...
Знам, че не е любов, но ме прави безсънна,
нощем тихо рисува по тавана звезди.
И във стаята малка, непрогледна и тъмна
влиза цяло небето, с милион светлинки.
Не е точно мечтата, дето в шепата стискам, ...
Залагаме Тъга, за да спечелим Радост.
Въртим рулетката на Самотата,
но Истината е в последния ни зар,
подхвърлен не от нас, а от Съдбата...
Но колко и дали да продължим, ...