От болката в душата ражда се живот.
От черното крила на птица бяла.
Попитайте ме, как се минава през любов,
която в тръните от мъката бе нацъфтяла.
За болката си зная аз сама... ...
Ще се откажеш ли от мен, ако внезапно
морето се оттегли от скалите,
ако си тръгне наранено, безвъзвратно,
и с радост отдаде се на вълните?
Ще се откажеш ли от мен, ако луната ...
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...
Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,
като противоотрова на горчивия живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти. ...
Една ранена птица повалена
от злото, ненадейно - на земята,
притихнала е, притеснена -
ще усети ли отново свободата?!
Тя рееше се волно във простора, ...
Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена
тогава пак бих обикнал теб.
Трудно се забравят очи като твоите,
погледът ти - капан, плен,
гласът - изпиващ всяка капка гордост. ...
Когато липсва му внимание,
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза. ...
От днешния си ден назад се вглеждам -
Там някъде, по пътя да те зърна.
Напразно е! И никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи - ...
Кога ще стихнат всички ветрове -
да мога пак в душата да се скрия.
Да имам само тихото небе,
в твоя свят от нежност да пулсирам.
Да светя денем в твоите очи, ...
Превръщам се в женско тяло, което никой не обича.
Ти не желаеш децата ми. Не мечтаеш в розово.
Гребенът на вълната е счупен. Изгревите залязват.
Хората ходят по шепоти. Времето свири надежди.
Свиват цигари платната. Днешните наркомани са пирати. ...
Се насмеа на мојата сиромаштија
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...
Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...
Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...
Срещнах хиляди лица, ръце и устни,
хора с чисти и добри сърца
и с цялото си съвършенство не успяха
да пробудят в мене любовта.
Аз най-несъвършения избрах ...
Едно сърце – за радост и тревога,
едно сърце – за болка и тъга,
как справя се, да разбера, не мога –
ни в миналото, ни сега!
Едно сърце – изпълнено със обич, ...
С дъжд отронва сълзите си облакът,
скрил небето с оловни пера.
Птиците вземат първите тонове
на новите песни и спират дъха…
И зелено се плъзна по клоните ...
Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена
от прошки и раздели ...
Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия, ...
Обичах те наистина и жарко,
тъй както никой друг не може,
ти беше моето любовно сладко,
което всеки ден опитвах със наслада.
Наистина в душата си танцувах ...
Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.
Очите ти - сияйни летни небеса, ...