Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

За статуквото 🇧🇬

За статуквото
Когато някога ти бръкнат в джоба
и ти на туй се инатиш,
намразваш бирниците си до гроба
и търсиш да си отмъсти. ...

HristoSlavov

Poetry » Civic

838 1 2

Алитерационни празноглавици 🇧🇬

Грета крета клета по паркета
във несрета в свойта възраст трета.
От портрета, в рокля на карета,
грей в разцвета тя на пубертета.
Туткавата тетка Тотка ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

665 5

Бяг 🇧🇬

Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...

selivrek

Poetry » Civic

466

И... всичко 🇧🇬

Ще си припомня днес за обичта.
Това е... просто да обичам.
И цяла изтъкана съм от нежността
като гальовност на звезда
и мелодията на роса, ...

galaxi

Poetry » Love

549 8

Прекрасно отечество 3 🇧🇬

Отечество, ти си тъй чудесно
и хубост да намерим в теб е лесно.
Че сякаш каза сам великият Бог:
"Ето тука ще бъде най-красиво -
това е съдът ми справедлив, строг." ...

hcs

Poetry » Civic

603

Безсърдечие 🇧🇬

Неизречени думи,
угаснала свещ,
болезнена мъка,
ненужна никому вещ...
Една любовна история, ...

АнтонДимитров

Poetry » Love

740 3

Майките 🇧🇬

Те се будят преди нас,
за да вдигнат слънцето.
Избърсват росата
и трохите от масата.
Те се будят преди нас, ...

ivaferendzia

Poetry

945

Рожден ден 🇧🇬

Рожден ден
Днес ден рожден има моето дете,
то част от мен е, от моето сърце!
Преди години на този ден е роден,
един ден в Живота ми необикновен, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

1.1K 7

Твоята безкрайност 🇧🇬

Как искам да отлитна надалеч...
да светна с дъх в безплътните ти длани...
и с любов да ме погалиш във небе...
да пречистиш тъй душевните ми рани.
Да стоплиш ти сълзите ми в съня... ...

myworld

Poetry » Love

619 6

Малък взрив 🇧🇬

Те бяха родени
край различни звезди,
но срещаха поглед всяка вечер,
когато насочваха своите очи
в небето далече, далече. ...

Нула

Poetry » Love, Philosophical

734 4

Romeo and Juliet 🇧🇬

Аз помня усмивката приветна
и всяка песен, отправяна към мен.
Но като Ромео и Жулиета
и ние трябва да умрем...
Аз помня усмивката ти още ...

SoulBansha

Poetry » Other

585

Икона 🇧🇬

Икона
Ти дойде в един момент, когато
бе престанало да ме боли.
Зъзнех и във най- горещо лято.
Жадна бях, когато дъжд вали. ...

marielen65

Poetry » Love

958 13

Тонов род Диатоника 🇧🇬

Минорът се надвеси над мига
над капчиците сън в очите му
едно прошепна друго премълча
кой знае где са му сега следите
преплува сам реката на дълга ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

938 5

Къде...?! 🇧🇬

Къде...?!
Понякога искам да чувствам неща,
които се оказва, че не са истина,
но страха ми - да те забравя
или пък без тебе да попадна ...

Kalia1117

Poetry » Love, Blank verse

930 3

Наричане за Балканика 🇧🇬

Дошло е време пролетно.
Лето шесто. Рожденно
на Балканика, клуб фолклорен
фолклорен още танцьорен.
Събрали се моми и момци, ...

tanq_mezeva

Poetry

752 2

Бръшлянени истории... 🇧🇬

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави, ...

limeruna

Poetry

688 9

Приказка за сламеното плашило 🇧🇬

По цял ден гледаше небето
от мисли сламени обзето,
лицето си под шапка скрило–
едно... усмихнато плашило!
Край пътя, върху дървен плет ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

1.1K 23

Ако искаш 🇧🇬

Ако искаш прегръдка, любов изпрати ми,
в душата местенце за мен отреди.
Нежно в ръце сърцето вземи ми,
живота до гроб с любов се гради.
Ако искаш целувка нека е топла, ...

diad011

Poetry » Other

662 4

Човек 🇧🇬

човек упорства -
злото да се изпарѝ -
чрез добротворства

rhymefan

Poetry » Philosophical

547 2

Клетка 🇧🇬

В капан остават моите мисли...
а кръвта във вените пулсира,
ще разкъсам ли, тежките окови,
които са се вплели в душата ми...
И ето вик на самота - раздира ...

Izumrudkata

Poetry

774 7

Писмо до нея 🇧🇬

Здравей.. Видях ви с него онзи ден..
Преструвах се, че не е проблем за мен..
Усмихнах се, дори ви поздравих..
С насмешка уж, картината изтрих..
Но чакай, наглед дори да бе така.. ...

TheStranger

Poetry » Love

1.5K 3

Щастие 🇧🇬

В петте минути вечност на Екзюпери
така и не можах да поседя с приятел,
и толкова мъгли не споделих......
Дъгите ли? Та те са за предатели!!
Те - Бурите, със грозното им сиво - ...

няма_смисъл

Poetry » Other

1.8K 3 7

...Тръгвам... 🇧🇬

...Тръгвам...
Тръгвам да те търся, защото не те виждам...
Тръгвам..., защото те губя...и не те намирам...
Тръгвам, защото се отдалечих и ти ме търсиш!
Тръгвам, за да намеря себе си в тебе и ти не се бавиш! ...

Kalia1117

Poetry » Love

1.1K 1 5

Заблуда 🇧🇬

Човекът долу на Земята
от памтивека е в заблуда,
Всевишния във небесата
дели на Бог, Аллах и Буда!

Plamen-Ognqnov

Poetry

865 18

Лаконично 🇧🇬

Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток, ...

vega666

Poetry

1.2K 2 28

Есента пак пристигна сама 🇧🇬

Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама, ...

valia1771

Poetry » Philosophical

1.8K 2 19

В стъпки - „пет осми“, „седем осми“ и „пет осми“ 🇧🇬

вятър западен
плодовете източни
брули здравата

rhymefan

Poetry » Philosophical, Civic, Eastern forms

1.1K

Полета на Човека 🇧🇬

На прозореца сутрин го будеше гълъб,
и с глас човешки му сякаш думаше:
- Ставай!
Той стана.
Глас не му беше нужен да знае, ...

GeorgiGetsov

Poetry » Philosophical, Blank verse, Other

1.2K 14

Графити върху църквата в Авиньон 🇧🇬

ГРАФИТИ ВЪРХУ ЦЪРКВАТА В АВИНЬОН
Картината с два гълъба на църквата връз купола.
И свободата този път на търг не бе откупена.
И шушнат под крилата им, все още неразлистени,
за всяка плът и дух красив наболващите истини. ...

Barona38

Poetry » Philosophical

1.4K 1 13

Генезис неудобен 🇧🇬

Звезден човек
плете ДНК
на животно, което да копае във мините.
То му строи пирамиди,
моли се, кланя се, казва му „Бог“, ...

Нула

Poetry » Philosophical

773 1

- (НЕ)лирична 🇧🇬

Не ме обличай в поезия –
съшита в римите една представа.
Съвършенството ми носи угризения,
че зад завесите ме виждаш бяла.
Не ме накичвай с ореол от пеперуди, ...

Gery.I

Poetry » Other

939 6

Не се купува с нищо ореолът 🇧🇬

За да получиш – трябва да дадеш,
дори една обикновена дреха.
Желанието в шал да заплетеш
и с всеки бод да стягаш до успеха!
За да си някой – трябват ти криле, ...

Helius

Poetry » Philosophical

956 3

Пролетна сутрин 🇧🇬

Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"
Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.
Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, пр ...

Buny

Poetry » Love

612

Диалог 🇧🇬

Сама със себе си говоря..
безумен, странен диалог!
Разбори денонощни правя,
но мисълта съвсем не е пророк.
Опитвам се да търся, да открия.. ...

EvaFilth

Poetry » Philosophical

825 5

Когато миналото се завърне 🇧🇬

Когато се завърнат спомените стари
и раните отново се отворят,
когато болката от миналото те удари
и забравени обиди проговорят...
Тогава се намръщват ветровете, ...

Mimka80

Poetry

686 2

За раздялата на С. 🇧🇬

Очите мъжки пълнят се със сълзи!
Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна призма.
Ще чезна в твоето страдание.
Очаквам думичка поне. ...

dimko63

Poetry » Love

1.3K 7

Урок 🇧🇬

В колелото на живота уловена
страдах, радвах се, мечтах,
понякога до болка уморена
дилеми тежки разгадах.
Да обичаш е наистина прекрасно ...

джуди

Poetry » Other

988

Още те чакам 🇧🇬

Прокудени останаха мечтите,
затрупани под преспите на двора,
бездушно ги отбягваха очите,
утъпкаха ги толкоз много хора.
Тъмнината плашещо връхлита ...

donikaa

Poetry » Love

1.6K 1 13

Аз тръгвам 🇧🇬

Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство. ...

maiaan

Poetry » Philosophical

626 2

Несбъдване 🇧🇬

Отдадох си сърцето. Да си жена,
която да изгаря в свята обич.
А беше само неугасваща звезда.
От тъжното несбъдване да бъдеш моя.
Една душа аз врекох ти - да си любов, ...

myworld

Poetry » Love

587

Poetry by contemporary authors

За статуквото 🇧🇬

Алитерационни празноглавици 🇧🇬

Бяг 🇧🇬

И... всичко 🇧🇬

Прекрасно отечество 3 🇧🇬

Безсърдечие 🇧🇬

Майките 🇧🇬

Рожден ден 🇧🇬

Твоята безкрайност 🇧🇬

Малък взрив 🇧🇬

Romeo and Juliet 🇧🇬

Икона 🇧🇬

Тонов род Диатоника 🇧🇬

Къде...?! 🇧🇬

Наричане за Балканика 🇧🇬

Бръшлянени истории... 🇧🇬

Приказка за сламеното плашило 🇧🇬

Ако искаш 🇧🇬

Човек 🇧🇬

Клетка 🇧🇬

Писмо до нея 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

...Тръгвам... 🇧🇬

Заблуда 🇧🇬

Лаконично 🇧🇬

Есента пак пристигна сама 🇧🇬

В стъпки - „пет осми“, „седем осми“ и „пет осми“ 🇧🇬

Полета на Човека 🇧🇬

Графити върху църквата в Авиньон 🇧🇬

Генезис неудобен 🇧🇬

- (НЕ)лирична 🇧🇬

Не се купува с нищо ореолът 🇧🇬

Пролетна сутрин 🇧🇬

Диалог 🇧🇬

Когато миналото се завърне 🇧🇬

За раздялата на С. 🇧🇬

Урок 🇧🇬

Още те чакам 🇧🇬

Аз тръгвам 🇧🇬

Несбъдване 🇧🇬

Queue