Poetry by contemporary authors
Думи за моето детство 🇧🇬
На нивите живота си захванах.
На крушата и люлката ми бе...
Държах с ръка фустаните на мама
и бях едно обичано дете. ...
*** 🇧🇬
прокрадват се в измислен път...
Преплетени в тревожна невъзможност
съдбите ни сега стоят...
Мълчим, но тишината стене, ...
Трясък 🇧🇬
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...
Гологръдите дропли 🇧🇬
Когато се сблъскахме, бях малка и няма.
Е... не, че сега съм голяма.
Но ти разгада тоя взрив помежду ни
и просто прибра ме. Без думи. ...
Тайно 🇧🇬
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи, ...
Пиши, Поете 🇧🇬
Пиши Поете, стиховете.Продължавай!
Не спирай, все тъй, с думи да крещиш.
Такъв си остани. Не остарявай.
Пиши! Пиши, дори когато спиш. ...
Химера 🇧🇬
Ти не си това
Не и любовта
Не и песента
Дори като във приказка ...
По „Приятел в нужда се познава.“ : 🇧🇬
се познава и с добро
се споменава
.....................................
приятел - в нужда ...
На път за вкъщи 🇧🇬
ръка в ръка съдбите си преплели.
А роклята й - с тази впита кройка -
краката му препъва най-умело.
Усмихвам се. Харесва ми искрата, ...
Вечерен звън 🇧🇬
Вечерен звън, вълшебен звън,
а всичко живо е заспало.
Китарата звъни отвън -
напомня нещо отлетяло. ...
Не вярвам 🇧🇬
Не вярвам и във любовта.
Не мога вече да съм жертва
в името на някоя игра.
Не вярвам нито във мъжете. ...
Готика 🇧🇬
в безсрамния порой на свойта голота
и сянката и - безпощадно изподрана
се впива призрачно в студената земя.
Свирепи ветрове, безжалостно нехайни ...
xxx8 🇧🇬
"Няма да те дам на никой!" казах.
Бях готова всеки да прегазя,
който ти посегне към сърцето.
"С мене трябва то да е заето. ...
Гледане на новини в България 🇧🇬
кого наръгаха със нож,
кой обран, кого обраха
и Премиерът как е лош...
Да видиме как в Парламента, ...