Poetry

253.1 results

Да отбрулиш спомена 🇧🇬

Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
1.2K 9

Синове 🇧🇬

Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...
518

Усмихнато разпятие 🇧🇬

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...
672

Ангел 🇧🇬

Появи се ти в моя живот,
отвори белите си крила,
разтворих душата си - свой прозорец,
ти озари го със светлина.
Аз ще бъда там, ...
807

Не е 🇧🇬

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
738 5

Надежда в мрака 🇧🇬

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
1.2K 1

Тихо, както след зачатие... 🇧🇬

Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
562 6

Не съм жена! 🇧🇬

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
681 9

Не, на смъртта 🇧🇬

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...
648 1 10

Плана 🇧🇬

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...
997 2 23

Сънуване 🇧🇬

Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...
574 5

атака 🇧🇬

донеси ми от всичко по малко
съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой ...
963 8

Загубих те завинаги 🇧🇬

Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам, ...
1.1K

Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/ 🇧🇬

Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо. ...
670 4

Поет 🇧🇬

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...
1.3K 7

Парижка (п)есен 🇧🇬

Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
663

Рождения ти ден не ще забравя 🇧🇬

Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
493

Небесни нрави 🇧🇬

* * *
на Веселина
Небето често си променя нрава
в този тъй жадуван сезон.
Тече концерт от птича врява ...
791 2 6

Като малки... 🇧🇬

Като малки се
капеха... Оливат се
като големи...
495

На кого да се оплача 🇧🇬

На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
469 1

Дъждовно 🇧🇬

Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...
442 1 1

Съдба 🇧🇬

Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази ...
452 1

За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса... 🇧🇬

Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...
667 3

Нощта е тъжна 🇧🇬

Нощта е тъжна
Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити ...
551 1

Хроника на чувствата 🇧🇬

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...
455

Тази любов, пазех я за теб... 🇧🇬

Тази любов, пазех я за теб...
Тази любов, пазех я за теб и винаги ще е така
Преди я пазех, сега я пазя и ще продължа да я пазя
Защото сърцето ми го знаеше, че ще те срещна, макар да губех вяра
Знаеше го, знаеше всичко, макар разума да не спря”Не”да повтаря ...
627 2

Дъщеря на есента 🇧🇬

Дъщеря на есента
Ноемврийски изгрев
играе в очите,
твоята усмивка
ме пленява. ...
1.1K 1

Едничка дума 🇧🇬

Едничка дума
Едничка дума трябва на човека
криле да му поникнат и да полети.
В живота да намери вярната пътека
и да постигне смелите мечти. ...
580 1

Утро 🇧🇬

Утро
С изгрева се ражда деня,
след тъмнината идва светлина.
Отново ражда се надежда,
събужда се света сега. ...
416

Не ме е страх 🇧🇬

Ще искаш ли с мене думичка да споделиш?
За твоите за моите проблеми.
Разбирам че все някога ще прегрешиш,
в нас бушуват хиляди дилеми.
Знам вървим по нашите пътеки, ...
459 1

Тиха радост 🇧🇬

Като гледах снимките ти чудни -
топлина в душа усетих.
И за спомен мил от очи умни,
що преди съм съзерцавал, се сетих.
И сега, от тез прекрасни изумруди, ...
524 1

Случка със сънародници в метрото 🇧🇬

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.
Обиждат се, но никой не разбира. ...
457

Издѝша 🇧🇬

понякога усеща
че издѝша
и че изчерпва
пѝсарската нѝша
но въпреки това ...
478

Разговор със зимата 🇧🇬

О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
393

Антарктическо лято 🇧🇬

Идеално начало на зимата -
Да поемем в различни следи...
С незаглъхнали песни по устните,
С изчервени от вино страни.
Ами... Толкоз. ...
814 2

Безнадеждност 🇧🇬

Безнадеждност
Несправедлив е животът,
майка му стара!
Цял свят робува на Идиотът.
Издавихме се в океан от поквара. ...
488 1

Ценностни спомени 🇧🇬

Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.
Помня, бях дете невръстно ...
500 1

Силата на пролетното слънце 🇧🇬

Само ако пожелаеш
малко пролетно слънце
да разкаля пътеките,
по които кръвта
потича в сърцето ти, ...
482 1

Болка 🇧🇬

Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...
408

Ех, листа, листа ... 🇧🇬

Ех, листа листа ...
трябва ли да падате през есента?
Умирате с въздишка откровена
доворшвайки приказната си поема.
Защо напускате живота пак? ...
425