Poetry by contemporary authors
Случаен пътнико през хиляди животи 🇧🇬
кога пресъхна вярата ти в мен,
защо продаде късчето надежда,
сред сенки да се скиташ уморен.
Случаен пътнико сред хиляди животи, ...
В новия Милениум 🇧🇬
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
Тя 🇧🇬
Тя е майката на моите деца,
тя била, била е за мен Една,
жена, любима, но не е сега.
Една Любов превърнала се в омраза. ...
Селски следобед 🇧🇬
Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат. ...
Да обичаш 🇧🇬
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи ...
Мъж... с главно М :) 🇧🇬
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои ...
Бъди щастлива, здрава ми бъди 🇧🇬
Честит Рожден Ден, Нуши!
По-много бяха слънчевите дни.
Понякога нормално, дъжд валеше.
Животът е море с безброй вълни. ...
Кино (по Н.Й. Вапцаров) 🇧🇬
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...
Хайку 1 🇧🇬
прескачам в локвите
розовия залез
ябълка на раздора
червей слиза ...
Южен вятър когато задуха... 🇧🇬
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха ...
На моята жена 🇧🇬
Един човек подаде ти ръка веднъж.
Избра го ти да бъде твоят мъж.
Носи той името на Любовта,
подавайки ти своята ръка, ...
ххх 🇧🇬
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи, ...
Роман на пясъка 🇧🇬
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам. ...
Откровено Възродена 🇧🇬
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
В селския двор 🇧🇬
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
На съпруга ми, с любов 🇧🇬
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...
Горест Казановина 🇧🇬
от мъжа ти
подобна жертва той
от мен
не заслужава ...
Балада за есенната жена 🇧🇬
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки. ...