Poetry by contemporary authors
Децата 🇧🇬
От прозореца ме гледат две очи,
те много често са оставали сами.
Тез очи на моето са дете,
на едно мъничко и добро сърце. ...
Преди взрива 🇧🇬
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...
Завръщания 🇧🇬
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...
Поети 🇧🇬
поети. И ни отвява
времето като плява,
ако сме били леки.
Да се обичаме - това е 🇧🇬
повярвайте ми, няма как да има.
Тък както няма мирни терористи
и мръсното не може да е чисто.
Създадено е всичко със причина, ...
Тя 🇧🇬
Тя.
Името ù звучи в главата ми
без да утихва дори за секунда.
Тя. ...
Ще нося ли есента в ръце? 🇧🇬
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...
Милувка... до синьо... 🇧🇬
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена ...
Дилема 🇧🇬
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива. ...
* * * 🇧🇬
Не бягай от това, което те плаши,
а изкрещи обичам те на страха и
ще видиш една врата, трябва само
да я отвориш и ще го забележиш, да, ...
Страх от края 🇧🇬
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
1 човешки живот = 1 царевица 🇧🇬
Почивай в мир, К. Г.
Рано го в трудност живота повлече
да работи като вол, за да се храни.
Не беше му никак лесно, човече. ...
Ние, обърканото поколение 🇧🇬
Късмет извадихме да преживеем
социализмът как презря и капна,
от пирамиди да сиромашеем,
а фараоните да се налапват. ...