Ръцете са отпуснати, безсилни,
съзнанието плува във мъгла,
не трепка чувство, волята се килна,
не издържала на хроничен глад
за щастие, успех или за ласка ...
Наранената душа не обвинява,
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината ...
"Никой няма да пита какво е било времето,
а всеки ще пита защо са мълчали поетите му..."
Бертолт Брехт
Перото ми отдавна не мълчи
за днешния живот прободен. ...
Пред мен се слива неясната картина,
тръгнал от миналото движейки към днес.
Вървя, вървя по неочертаната пъртина,
все търсейки в живота непознатия адрес.
В търсене душата сякаш по е будна, ...
...Растението на живота...(Любов моя...)
Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!... ...
Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал, ...
Съдбата разнежнена спря се при нас,
приглади свенливо косите,
с любов ни ориса във ранния час,
отвори за щастие очите.
Преди тя странеше от нашия път, ...
Пак зимата е гостенка печална в твоето сърце,
смразяващо ледът пълзи по вените ти бавно,
обгръща снежно було безизразното ти лице,
в душата ти студът си прави пируети славно.
Навън е лято! И лятото гори във мен. ...
Подари ми дъх от твоето дихание,
Толкова близък, че да ме заболи.
И в казващо всичко мъгливо мълчание
Нека от болка любов се роди.
Самотно небе над теб ще разстеля- ...
Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки, ...
Нека направя се на влюбена
Поне за миг - от любов по теб загубена
Поне за миг - истински щастлива
Поне за миг - чувствайки се красива.
Аз знам - ти даже и нехаеш, ...
БОЖЕСТВЕНА КРАСОТА
Бог раздавал е със шепи и не е пестил,
теб когато е създавал, и те сътворил.
От всичко в изобилие и щедро ти е дал,
снабдил те е с огромен, скъпоценен арсенал. ...
(по разказа “Назаем” на Васил Русев)
Делян Гуцански беше ми съсед.
Един такъв наперен, демонстриращ,
че всичките дела са му наред,
че винаги е пръв и проспериращ. ...
Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.
Но те вече не пленяват мен.
Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.
Но те вече не целуват мен.
Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха. ...
Трудно ще замениш перото със писалка,
но мастолото в буркана е отдавна замръзнало.
Нямаш избор, хващаш бездушната пластмаса
и започваш да редиш буквите като мъниста-
Една след друга, вече "някакви" си букви там поставяш ...
Вглеждал ли си се нявга ти във нещо,
на пръв поглед просто, грозновато,
но в миг проглеждаш и съзираш
във туй нещо красотата.
И някак странно ти се види. ...