Poetry by contemporary authors
254.7K results
Там, някъде накрай света... 🇧🇬
Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...
758
Едно момче 🇧🇬
Морето спомен нов запази,
небето тъй спокойно е сега,
на брега едно момче,
почива в пясъчно безкрайна красота,
на кораба далечен, ...
небето тъй спокойно е сега,
на брега едно момче,
почива в пясъчно безкрайна красота,
на кораба далечен, ...
803
Изпращане 🇧🇬
Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...
582
5
Нарисувай ми картина 🇧🇬
Нарисувай ми картина
Нарисувай ми картина, във която
всеки път по нещо да добавям.
Напиши ми текст доволно кратък,
с послания непълно разгадани. ...
Нарисувай ми картина, във която
всеки път по нещо да добавям.
Напиши ми текст доволно кратък,
с послания непълно разгадани. ...
1.2K
3
Вярвам в теб 🇧🇬
на сина ми
Начало като много начала,
но този път сред вълците в морето.
На добър час, без ни една вълна.
Успехът като фар за теб да свети. ...
Начало като много начала,
но този път сред вълците в морето.
На добър час, без ни една вълна.
Успехът като фар за теб да свети. ...
521
2
Вселени 🇧🇬
Вселени
ReмаТе
Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя, ...
ReмаТе
Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя, ...
682
Богатство 🇧🇬
Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...
690
Сърце на "парче" 🇧🇬
Парчета от сърце. Късове, разрязани
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...
960
Мънисто 🇧🇬
Мънисто
Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен! ...
Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен! ...
616
Живот-алгоритъм 🇧🇬
Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
639
1
Стара история за усмивката 🇧🇬
Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
963
На канапето 🇧🇬
НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
915
2
Отново 🇧🇬
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
680
Трябва да съм мъртъв 🇧🇬
Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
726
Трепет 🇧🇬
Все още пърхат, усещам гъделичкане,
Крилцата им потрепват между пръстите.
Страхувам се в нощта да не отлитнат
И да превърнат Рая в пустош...
Крилцата им потрепват между пръстите.
Страхувам се в нощта да не отлитнат
И да превърнат Рая в пустош...
1K
Ти 🇧🇬
Изпратих спомените -
в позлатена рамка,
за вечни времена!
Изпратих и усмивките,
и сълзите... ...
в позлатена рамка,
за вечни времена!
Изпратих и усмивките,
и сълзите... ...
840
Усещане в метрото 🇧🇬
Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...
547
1
