Poetry by contemporary authors
Ръждясали релси 🇧🇬
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
* * * 🇧🇬
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...
Приумица 🇧🇬
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...
Мишлето 🇧🇬
едно мишо детенце,
много огладняло.
Ама, толкова много,
че чак му прималяло! ...
... 🇧🇬
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...
Съноброжение 🇧🇬
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
Полет и отлив 🇧🇬
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.
Помни ме 🇧🇬
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
Полудяла от нежност 🇧🇬
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
Стомна и вода 🇧🇬
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.
Всеки път 🇧🇬
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...
Пъстървата 🇧🇬
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...
На времето в задъхания бяг 🇧🇬
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява! ...
Течение 🇧🇬
(Ех, заблуди и китарени листи)
Господи, не съм те чувал
от две-три седмици...
(Е те така е, твърде си свадлив) ...
Пухче от дърво 🇧🇬
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...
Развята синева 🇧🇬
Красотата съвсем навреме се показва,
за да ми спре дъха почти ненадейно.
Земята чудните си приказки разказва,
а капки дъждовни блещукат чародейно. ...
Докато затихна 🇧🇬
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...
(без)име 🇧🇬
на премълчаване
в морето ни
се появи сълза
удавница ...
Нямам капка страх 🇧🇬
уж приличаха на стих,
но ми удряха шамари
и в черупката се свих!
Не съм поет, да ме псуват, ...
Роден от сто Луни 🇧🇬
Захвърлих скъсаните дрехи,
натъпках ги във стария си сак,
за себе си не търся повече утехи
и светлина заменям с тъмен мрак. ...
Късно е 🇧🇬
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...