Родината ни е тъй прекрасна,
от Господа тя ни е дар чуден.
Да спрем разрухата и ужасна,
за да сме силни в живота труден!
Ние всички от тук ще си отидем, ...
Научени сме да мълчим,
не се оплакваме, не спорим.
Дори когато в огъня горим
и мъката опитва се да ни събори.
Светът ни даже да пропада в пропастта ...
Омръзна ти да ме обичаш всеки ден!
Добре тогава! Спри, та почини си!
Щом трудно ти е, остави ме мен,
не искам да се чувстваш като орисан!
Какво пък толкова... покарай колело ...
Тя тaнцувa в душaтa ми плaмнaлa босa -
нестинaркa с очи кaто въглен.
И рaзрaвя жaрaвa от късни въпроси,
в моя делник, от скукa окръглен.
Тя тaнцувa по-диво от истинскa жрицa, ...
Страшно е, страшно е, братче, признай,
Искаме, искаме не казваме дай.
Живеем различно не както преди,
Керванът върви кучето лай.
Подреждаме листи, кметове разни, ...
Гадно е да няма "лека нощ".
Най-вече да се будя сама.
За цял ден едноминутен "разкош"
под формата на мълчалива телефонна игра.
Гадно е да не мога да споделям, ...
Задържам поглед в очите черни,
и се изгубвам в тях.
Тях поглеждам за последен път
и за последен път ръката негова докосвам,
а нежно устните целувам. ...
Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак ...
Сбогуваме се с лятото! Гальовно...
И този път не искам да тъжа...
Сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.
И всеки път е някак си различно - ...
Всяка нощ заспивам, сгушена в одеалото, като малко дете,
представяйки си, че си до мен...
Всяка нощ преплитам пръстите си, представяйки си, че ти ме държиш
и няма да ме пуснеш никога...
Всяка нощ прехапвам устните си, представяйки си, че са твоите... ...
Сцената наречена живот е пълна с актьори,
едни са лоши,други пък добри,
всичко е въпрос на роли.
Пиесата на всички нас е добре позната,
от това как ще изиграем свойта роля, ...
Нейде свил се, недалече от перона,
на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял
скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.
От света изтрил се, призрак във вагона,
с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна. ...
Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...
Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...
Дълбокото море пази чувството,
което ни убива - любовта и живота,
и което ни успокоява - музиката и тишината.
Човекът е ужасен!
Сегашното състояние ...
Винаги оставям капките по мен да попият.
татуират се под кожата ми,
в опит да се скрият.
И щом тази хлад във мен се впие,
забавя скоростта, с която плътта ми гние.