Ден пожелах - неповторим...
Топлият пясък да пристъпя ме кани...
Бриз в косите... Вълни от любов... Чувства без грим...
Всяка клетка от мен усеща на Вятъра нежните длани...
Брегът се превръща в наша обител. ...
Бойко ревна от гняв, на Янева той се скара,
Червеите по-дълголетни от Авитохол* изкара.
За Цветан Цветанов - 4 години затвор,
за "Червеите" - 400, блесна мачо от бистришки отбор!
Премина Дунава Тиквун княз**.Същото е и досега. ...
Усмивката ти северна се разпиля
и всичко си е пак предишно.
Предишни дъждове валят,
мистралите на времето въздишат...
И носят студ, роден в Хебридите, ...
... там където небето бе изплакало всичките си сълзи...
-... аз... аз съм запленен - каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя
... а нощта бе свалила тъмната си риза...
- Ти каза, че си запленен? ...
Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал, ...
Ледено сърце
Когато те погледна, виждам буца лед.
Денят ми пак помръква, става блед.
Колко силно аз копнея, не знаеш ти,
да размразя сърцето със сълзи. ...
В морето бавно погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със нощта...
Небето е рубинено червено... ...
Звънял си
Накрая се обади, чак сега, не помня даже
минаха години. Да питаш как съм...
Ами все така. Боли ме още,че не си до мене.
Обадил си се късно вечерта, ...
на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари. ...
Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.
С отворени очи ще си умра... ...
Н А З Л Е З
Път нямаш ли? Отбий се да се видим!
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден, но красив.
а някой би възкликнал – просто сив. ...
Сълзите ми се стичат без да спират,
защото ти избра да бъдеш с него вместо с мен.
И всяка вечер от тогава, много трудно аз заспивам,
защото знам, че ще страдам пак на следващия ден...
Сълзите ми говорят вместо моите думи, ...
Всяка вечер пак усмивката ти почнах да сънувам...
Уж забравям те, а пак лицето ти рисувам...
И спомени нахлуват бавно и измъчват ме докрай...
И сърцето друга обич, освен тая към тебе, не знай...
Объркани мисли, разпилени слова... ...
Надявам се, че някой ден ще успея от моите мисли аз да те извадя.
Надявам се, че ще се влюбя в друга и няма да страдам повече така!
Надявам се, че ще намеря някоя която да ме направи истински щастлив.
Надявам се и ти да си добре и цял живот да си останем приятели добри!
Надявам се, че някъде там същ ...
Скъсало се, казваш, изречението,
което обяснявало живота.
Разпиляло се и станало на мнения.
Хаосът доволен пуснал котва.
Спорът се развихрил и пирувал. ...
Дунавска лястовичка
Във водите на Дунав се взирам с тъга,
а тя отвръща ми с нежни тихи слова,
разказва за дните, когато далеч била е нощта,
и света бил е покрит с мека топла светлина. ...
Не, не съм перфектна любов,
викам, ревнувам, чупя и блъскам.
Не, не съжалявай, любов, че си ме изпуснал.
Не съм скромна любов - много мъже изгорих със жарта си.
Аз съм онзи паралелен живот, който сънуваш в съня си. ...
(По “Любимият цепи дърва” на Камик)
Понеже времето безмилостно лети,
а синоптиците предсказват люта зима,
додето още слънцето блести,
аз си измислих прелестна любима! ...
Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?
Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя! ...
Копнежно
Навън нощта прегърнала е тишината,
звезден прах се сипе от копринено небе,
луната пълна е и сладострастна
и сякаш ни подканя за любов със теб. ...
Сълзите ти са станали кокичета…
вървя по стъпките ти и ги виждам.
а думите ти – пеещи момичета,
пързалят се по тишина ранима…
Луната пуши заскрежени мигове. ...