Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...
Кокичета нежни – ридаеща пряспа –
на гроба на моята мила белее.
Премръзнала сянка с премръзнали краски
бродира тъгата по нея.
Но някак случайно, но някак небрежно ...
-
Колко искам да зная на своята обич посоката!
По пътеките скитам, но няма кого да попитам —
всички снажни царе са далеч, бог живее високо
и с червени снежинки сезонно кървят ми петите. ...
Припомнѝ ми на влажните нощи вкуса!
Докосни ме със сладката дързост на здрача!
И тогава ще стигнем, където не са
и където не смеят дори да прекрачат...
„I cried a little…“
„It won’t be Christmas, if I stay!“
Това ú казах аз на тръгване,
а тя погледна ме и каза: „Живей,
а аз ще чакам твоето завръщане!“ ...
Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи! ...
Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
Ние българите някога живели сме в Азия
и от там започва нашата история,
но след тежка вътрешна инвазия
напуснали континента непокорните хунори.
Създали и тук държава велика, ...
Не търси философия в моите стихове.
Нещата у нас са толкова прости.
Властта взеха перстъпните типове.
А народа? Народа Бог да го прости.
Не търси философия. При мене я няма. ...
Исках да е нещо красиво - затова откъснах петуния; стана нещо тъжно - затова тя увяхна...
🇧🇬
От мен се страхуват всички петунии –
днес откъснах главите на две!
С куршуми от токче асфалтени улици
смъртно дупча - проплака паве!
По чуждите мисли бездарно пързалям се... ...
Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар, ...
Автобиографично...
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
Нищо не искам от тебе, Българийо,
нищо не вземам да е за връщане.
И както знаем си вече сценария
"към терминала поел за насъщния".
Нищо не искам, но тука оставих ...
Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...
Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...