Poetry by contemporary authors
Тъй исках 🇧🇬
и под дъжда да хукнем със усмивка...
Но в мрака твойте стъпки все затихват,
а тъй боли... Не ще го отрека!
Тъй исках тайно да те уловя ...
Душевна протяжка 🇧🇬
тънко и фино деликатна
е моята
душевна протяжка.
На ръба ...
Сън 🇧🇬
не мога да продължа така,
опитах да броя овце,
но винаги изпускам една.
Всички ми повтарят: ...
Грешни мисли в Свята нощ... 🇧🇬
Екзистенциално
1.
З а га д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...
Розоцветна ухая 🇧🇬
Ти лист от листата,
В омайната багра на ален покров,
Цветуваш в градини на шепот и зов,
цветнееш в града, разпиляваш омая, ...
Премълчани истини 🇧🇬
фалшиви сенки в нощен полусън.
По-страшни са неречените истини.
Те дебнат като кучета отвън.
Застигат ни и злобно ни повалят, ...
На работното ми място 🇧🇬
Денят започва със забързан ритъм.
Преваля... ето умората вече ми личи,
а аз се надявам в работата ми
някой, моето старание да отличи. ...
Гротеска 🇧🇬
с един портрет на някаква жена.
Лице – наподобяващо гротеска,
нахвърляно с небрежна бързина...
Човек, ако не знае, ще помисли, ...
От себе си не можеш да избягаш 🇧🇬
не можеш да избягаш;
от страха
не можеш да се скриеш
и всеки, дето ...
Самотни мисли 🇧🇬
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
Есенно... 2 🇧🇬
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
Струва си 🇧🇬
зима идва бяла и красива.
Обсипан е снежинково светът.
Искри снегът. Тъгата си отива.
Усмивките цъфтят в кристален цвят. ...
Разболяно време 🇧🇬
Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...
Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!
Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!
Приспособихме се , овации! Адаптация п ...
Коледата на Дядо Коледа 🇧🇬
Топло мляко,
непрочетена книга,
пламък от камина,
коледно дърво, ...